Събитията в Будапеща от 13 декември 2025 г. излязоха далеч извън рамките на пореден политически протест. Хиляди граждани маршируваха към резиденцията на унгарския премиер с факли и детски играчки — символ на солидарност с деца, станали жертва на насилие в държавни институции.
Разкритията, направени от прокуратурата, са тежки: седем задържани служители на държавен център за непълнолетни, документирани случаи на физическо насилие, както и разследване срещу бивш директор за предполагаеми сексуални престъпления. Видео, разпространено от опозиционния активист Петер Юхас, предизвика обществен шок и доведе до оставки и спешни административни решения.
Правителството реагира, като постави всички поправителни институции за непълнолетни под пряк полицейски контрол — мярка, която на практика признава системен провал на предишния модел. Ръководителят на кабинета на премиера, Гергей Гуяш, открито призна, че държавата не е успяла да предотврати престъпленията.
Този скандал не е изолиран. През 2024 г. Унгария преживя сходна криза около президентско помилване по случая в Бичке, което доведе до оставката на президента Каталин Новак и министъра на правосъдието Юдит Варга. Настоящите протести са продължение на дълбока институционална ерозия на доверието.
Начело на демонстрациите застана Петер Мадяр, лидер на партия „Тиса“ и основен политически опонент на Виктор Орбан. Искането за оставка на премиера превърна социалния протест в открит политически сблъсък в навечерието на парламентарни избори.
Именно тук започва стратегическото пренасочване на вниманието. Докато унгарците излизат по улиците заради насилие над деца, Орбан изостря реториката си срещу Европейския съюз. Той нарече механизма за дългосрочно замразяване на около 210 млрд. евро руски активи „незаконен“ и предупреди за „пресичане на Рубикон“.
За българската аудитория този сценарий е познат: вътрешни скандали се заместват с външни врагове, а европейските решения се използват като инструмент за вътрешнополитическа мобилизация. Унгарският премиер представя ЕС като сила, която „игнорира Будапеща“, за да създаде усещане за обсадена крепост.
Особено тревожно е използването на руските наративи. Орбан повтори тезата на Москва, че използването на замразени активи за подкрепа на Украйна представлява „кражба“ и дори „декларация за война“. Това не е просто политическа реторика, а пряк принос към подкопаването на европейската солидарност.
Унгарският случай показва как една вътрешна криза на доверие може да бъде трансформирана в геополитически конфликт — за сметка на истинската отговорност към най-уязвимите: децата.
Вашият коментар