На 12 април в Унгария ще се проведат парламентарни избори, които могат да се окажат едни от най-напрегнатите през последното десетилетие. Формално кампанията представлява сблъсък между управляващата партия Фидес, водена от Виктор Орбан, и новата опозиционна сила, формирана около Петер Мадяр.
Същинският въпрос в тази надпревара обаче излиза далеч извън рамките на предизборната реторика. Става дума за доверието в институциите, които гарантират самия изборен процес — тема, която предизвиква нарастващо внимание както в Унгария, така и сред европейските наблюдатели.
Администрацията на изборите: технически орган или център на влияние?
Ключова роля в избирателната система играе Националната избирателна служба (НВИ). Тя отговаря за регистрацията на избирателите, координацията на местните комисии, функционирането на ИТ системите и цялостната логистика на гласуването. Формално това е технически орган. На практика — централният администратор на изборния процес.
От 2020 г. институцията се ръководи от Атила Надь, назначен за деветгодишен мандат. Професионалната му кариера е свързана с Министерството на правосъдието и с правителствената йерархия. Именно дългият мандат, съчетан с политическия му опит, поражда въпроси относно реалната независимост на институцията.
Важно е да се подчертае: не става дума за доказани нарушения, а за общественото възприятие. В една демократична система доверието в изборната администрация е не по-малко важно от формалното спазване на закона. Когато ключови позиции се заемат от лица, асоциирани с властта, част от обществото неизбежно започва да се съмнява в неутралността на процеса.
Избирателните списъци и „изборният туризъм“
Особено чувствителна остава темата за управлението на избирателните списъци. През последните години в Унгария се водят активни дебати за явлението т.нар. „изборен туризъм“ — регистрация на граждани на адреси, на които те реално не живеят. Най-често подобни случаи са регистрирани в граничните райони.
Формално процедурите са в съответствие със закона. Критиците обаче посочват, че законодателните промени от последните години са създали условия, при които подобна практика може да носи политическо предимство на управляващата партия. Така дискусията излиза извън чисто административния въпрос и засяга самата нормативна архитектура на изборната система.
Ролята на Националната избирателна комисия
Съществена е и ролята на Националната избирателна комисия (НВК), която утвърждава изборните резултати и разглежда жалби. Неин председател е Роберт Сасвари — юрист с дългогодишен опит в изборните структури като кандидат на „Фидес“. В момента той има статут на независим член, но опозицията поставя под въпрос неговата безпристрастност.
През последните години комисията е отхвърлила няколко инициативи за провеждане на референдуми по чувствителни за обществото теми. Според критиците нарушения, извършени от лица, близки до властта, понякога са били тълкувани по-снизходително. Отново — без преки доказателства за фалшификации, но с натрупване на решения, които създават усещане за институционален дисбаланс.
Европейският контекст
Като държава член на Европейски съюз, Унгария остава под внимателното наблюдение на европейските институции. След изборите през 2022 г. в докладите на международни наблюдатели вече се появиха забележки относно нивото на обществено доверие към изборната администрация и условията за политическа конкуренция.
За европейските читатели този въпрос има по-широко значение. Случаят с Унгария илюстрира тенденция, при която демократичните процедури формално остават непокътнати, но институционалният баланс постепенно се измества. Изборите се провеждат, бюлетините се броят, наблюдатели присъстват — но ако механизмите за контрол и ключовите административни позиции са концентрирани около една политическа сила, възниква въпросът за равнопоставеността на участниците.
Демокрацията като процес, а не само резултат
Основната интрига на предстоящите избори не е единствено кой ще спечели. Истинското изпитание е в самия механизъм.
Демокрацията не се измерва само с крайния резултат, а и с начина, по който той е постигнат. Ако значителна част от обществото възприема процеса като доминиран от една страна, дори коректното преброяване на гласовете може да не бъде достатъчно, за да разсее напрежението.
За Европа унгарските избори не са просто вътрешнополитическо събитие. Те са тест за устойчивостта на демократичните институции в рамките на общото европейско пространство, където доверието остава основната валута на политическата легитимност.
Вашият коментар