През последните години Виктор Орбан окончателно се утвърди не просто като евроскептик, а като системна заплаха за самия Европейски съюз. Политиката му не е просто популизъм или дипломатическо лавиране — тя представлява добре изградена система от сенчести финансови механизми, които разяждат европейските институции отвътре.
Будапещенският хъб: руски пари заобикалят санкциите
След налагането на санкции срещу Русия, Унгария се превърна в ключов канал за тяхното заобикаляне. Орбан блокира реформите за прозрачност на собствеността, саботира антикорупционните инициативи и системно възпрепятства санкционните решения на ЕС. В резултат — десетки фиктивни фирми, регистрирани в Унгария, осигуряват логистични и застрахователни услуги за “сенчестия флот” на Русия. Бенефициентите са олигарси, близки до Кремъл, включително Игор Сечин и Генадий Тимченко.
В схемите участват и лица с дипломатически имунитет или свързани с Международната инвестиционна банка (МИБ), която САЩ директно свързват с руските служби. Орбан дълго отказваше да закрие офиса на банката в Будапеща и чак през 2024 г., под натиск от НАТО, тя окончателно се изтегли от страната.
Друг инструмент на руския политически натиск беше програмата за “златни визи”, чрез която до 2017 г. хиляди руснаци получиха легален достъп до Шенгенската зона срещу инвестиции в унгарски държавни облигации. След прекъсване, през 2024 г. програмата бе възобновена в “по-мека” форма. Посредническите компании, често базирани в офшори, не бяха подлагани на сериозен контрол, а част от инвестициите се връщаха обратно в Русия или подпомагаха санкционно заобикаляне.
Унгарските банки също играят роля в тези схеми. MKB Bank и Gránit Bank обслужваха клиенти от санкционни списъци, а преводи между структури на “Газпром” и проруски партии на Балканите преминаваха през тях. Най-голямата банка в страната — OTP Bank — не е директен организатор, но действа като инфраструктурен посредник за “сиви” капитали от Русия, Азербайджан и Централна Азия.
Журналистически разследвания разкриват, че OTP продължава дейността си в Русия дори след началото на пълномащабната война. През унгарския ѝ клон се движат средства, свързани с азербайджански лобистки интереси. Въпреки липсата на доказани нарушения, банката не е докладвала подозрителни трансакции — знак за толерантност към схемите, подкрепяни от Орбан, включително за политически натиск към Брюксел.
Китайският вектор: нова финансова зависимост
Унгария все повече попада под китайско влияние. Според CEIAS от 2010 г. насам страната е получила над 16 млрд. евро китайски инвестиции — най-много в Централна Европа. Пекин инвестира в ключова инфраструктура — железници, телекомуникации, енергетика — и подкрепя местни лобисти чрез институти и грантове.
Проектите с BYD, Huawei и CATL са финансирани от китайски банки при непрозрачни условия. Строежът на университета „Фудан“ и гигафабриката на CATL предизвикаха масови протести в Унгария, заради съмнения за екологични рискове и корупция. Търговете за тези проекти често се печелят от компании, свързани с обкръжението на Орбан. Transparency International подчертава, че така наречената политика на „Източно отваряне“ всъщност обслужва обогатяването на управляващия елит чрез непрозрачни обществени поръчки.
Унгария — финансов остров за автокрации
От 2022 г. насам Будапеща се превръща в полуофициален финансов хъб за авторитарни режими от Близкия изток и Кавказ. Чрез унгарската банкова система се извършват трансакции с подсанкционни структури, предоставя се гражданство или право на пребиваване на токсични политически фигури, перат се пари чрез компании от Баку, Дубай и Техеран.
В документи на Европейския парламент се споменават връзки между семейството на азербайджанския президент Алиев и инвестиции в унгарски недвижими имоти чрез доверителни фондове. За тези трансакции унгарските институции прилагат опростени процедури, игнорирайки стандартите на FATF и ЕС за борба с прането на пари.
Клановата държава: семейството и приятелите на Орбан
Многократни журналистически разследвания доказват, че външната политика на Орбан е тясно обвързана с бизнес интересите на неговото семейство и приближени. Синът му Гашпар има връзки с китайски инвеститори. Олигархът Лоринц Месарош, близък до премиера, печели държавни проекти за милиарди чрез непрозрачни процедури. Според GIJN бизнесът му пряко расте заедно с политическите решения на Орбан.
Зетят на Орбан — Ищван Тиборц — вече е в списъка на най-богатите унгарци. По време на ваканция в Марбея той бе заснет със скъп Ferrari SF90 Spider, а семейните инвестиции включват луксозни имоти, хотели, частен зоопарк и дори островни ваканции на Малдивите.
Братята на Орбан също печелят от държавата. Гьожо ръководи строителни фирми, а Арин има медийни и охранителни компании, които печелят обществени поръчки. Опозицията твърди, че техните богатства не са резултат от пазарна конкуренция, а от пренасочване на бюджетни средства и монополизиране на държавни ресурси.
Унгария — троянският кон в ЕС
Орбан изгради система, която противоречи на фундаменталните ценности на ЕС. Той съчетава държавната власт с частно обогатяване, контролира съдебната система, медиите и изборния процес. Блокира санкции срещу Кремъл, защитава интересите на автократични режими и превръща членството в ЕС в разменна монета за политически и икономически облаги.
ЕС трябва да действа решително — чрез нови правни механизми, ограничаване на финансирането, целеви санкции и стриктен банков контрол. В противен случай Унгария ще остане плацдарм за антидемократични интереси, а поведението на Орбан ще служи за пример на други автократи.
Режимът на Орбан не е аномалия, а съзнателно изградена бизнес-модел. Докато Брюксел колебае, Будапеща търгува с политическа лоялност срещу енергийни сделки и китайски кредити. А това е сериозна заплаха за самото бъдеще на европейската интеграция.
Вашият коментар