Неспазването на препоръките на спасителите и плуването на неохраняеми места или извън работното време на спасителите са основни фактори за трагичните инциденти с удавени хора на морето, заяви Станимир Коларов, старши спасител на Централен плаж – Бургас, в интервю за БТА. Често летовниците влизат във водата в неподходящо здравословно състояние, след употреба на алкохол или с пълен стомах, което увеличава риска от инциденти.
Коларов подчерта, че повечето инциденти се случват на забранени за къпане места. Той посочи, че младежите често пренебрегват предупредителните табели и скачат от моста на централния плаж в Бургас, въпреки категоричната забрана за това. Като пример той припомни случай от юни тази година, когато 18-годишен младеж загина след скок от моста.
Спасителят отбеляза, че броят на трагичните инциденти от началото на този летен сезон е по-голям в сравнение с миналата година. Само за два дни по Южното Черноморие бяха открити телата на трима удавени.
Коларов обясни, че мъртвото вълнение се образува при специфични метеорологични условия и по релефа на дъното, което е неравномерно и трудно забележимо от брега. Според него дълбочината на дъното може да варира значително дори на малки разстояния от брега, което може да създаде опасни условия за плувците. „На три-четири метра от брега дъното може да бъде от 200 до 220 сантиметра“, уточни той, като добави, че вълните не винаги показват наличието на опасни дънни течения.
Старши спасителят апелира да се спазват всички указания и флагове на плажа. „Червеното знаме означава абсолютно забранено влизане във водата, дори до глезените или коленете, а жълтото предупреждава за повишено внимание при къпане,“ поясни той. Коларов настоя летовниците да се информират предварително за местата, които са забранени за къпане, и да избягват неохраняемите плажове. „Тези препоръки са лесни за следване, но са от съществено значение за безопасността на хората,“ добави той.
На кръгла маса по време на Седмицата на водното спасяване във Варна, експерти подчертаха, че летовниците често не обръщат внимание на спасителите и дори ги обиждат. Доц. Стоян Андонов, председател на Националната комисия по водно спасяване, съобщи, че през миналата година в страната са се удавили 56 души в морето и почти същия брой във вътрешните водоеми. По негови данни, само около 10 от тях са чужденци, а около 90% от загиналите са мъже на възраст между 55 и 60 години. Според него основни причини за инцидентите са употребата на алкохол, надценяване на физическите възможности и лошото здравословно състояние.
За 2023 г. в България са спасени 5753 души от удавяне, съобщи Антон Налбантов, директор на Водноспасителната служба (ВСС) на Българския Червен кръст (БЧК). Той отбеляза, че през последните години се наблюдава значителен спад в броя на случаите на удавяне, като през 2023 г. броят на смъртните случаи е бил 109, в сравнение с 228 през 2022 г.
През миналата година са обучени 767 професионални водни спасители в България, като 534 от тях работят на басейни, а 215 – на морето. За 2023 г. са обучени седем старши спасители и 11 инструктори, а за квалификационна степен „Млад спасител“ – седем души.
В рамките на изминалата година са издадени общо 3559 заверени талона за водни спасители, от които 2260 за басейни и 1299 за море. През тази година в програмите за превенция на водния травматизъм са участвали 52 384 души.
През миналата година случаите на удавяне във вътрешните водоеми и по морето са били почти равни – 54 на Черноморието и 55 във вътрешността на страната.
България е сред страните с малко под средното за Европа ниво на смъртни случаи от удавяне, според доц. Стоян Андонов, заместник-министър на младежта и спорта. Той отбеляза, че у нас процентът на удавяния е около 1,2%, докато в скандинавските държави този процент надхвърля 3%. В световен мащаб, удавянето е на трето място сред причините за смърт, което го прави сериозен проблем, върху който трябва да се обърне внимание, заключи Андонов.
