Скандалът с фиктивни дипломи: Нужда от реформи в българското висше образование.

Новината от този седмица, касаеща проверката на Министерството на образованието и науката, която откри множество нарушения, включително издаване на фиктивни дипломи в един голям университет в страната, повдига въпроси относно скандално ниското качество на висшето образование в България. Този вид “публична услуга” в страната не само че е под критика, но и подчертава безпомощието на държавните институции да се справят с проблема. Оценката и защитата на качеството на висшето образование в страната се дължат предимно на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), която, съгласно закона, трябва да провежда оценки както на институциите, така и на професионалните области в тях, и да управлява предоставянето на тази услуга на гражданите.

Въпреки че съществува “независима” институция, която да оценява дейността на другите публични организации, тя не е напълно независима от висшите училища, тъй като се основава на принципа на партньорската проверка, където преподаватели оценяват свои колеги. Потребителите на тази услуга, които често търсят диплома, нямат голям интерес към осъществяването на контрол, особено след като плащат само малка част от пълните разходи за обучение. Това става особено актуално в сектори с голям брой регулирани професии, където се изисква диплома за висше образование.

Сега е ясно, че за индивида стимулът е да придобие диплома, независимо от нивото на знание, само с цел да разблокира конкретни кариерни възможности. Какви мерки могат да бъдат предприети за ограничаване на този вид злоупотреби?

Подобряване на процеса на акредитация, като се намалят сроковете и се включат членове извън висшето образование за по-обективно оценяване.

Засилване на правосъдната система, за да преследва, доказва и наказва престъпленията, и да налага санкции на университетите, които допускат нарушения.

Въвеждане на специален държавен изпит за професионалните направления, който да не е под влиянието на висшите училища.

Включване на студентите като фактор за по-добър избор и контрол върху качеството на образователната услуга.

Отбелязва се, че моделът на финансиране на висшето образование в България също трябва да се промени, тъй като финансовите стимули в момента насърчават търсенето на “лесни” дипломи, което пазарът не регулира ефективно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми