Швейцария, която традиционно се асоциира с неутралитет и международна дипломация, все по-често попада в центъра на европейския дебат за сигурността. На 4 февруари 2026 г. най-висшият парламентарен надзорен орган по въпросите на сигурността остро разкритикува швейцарското правителство за недостатъчни мерки срещу чуждия шпионаж. Депутатите призоваха Федералния съвет и Министерството на външните работи да предприемат по-решителни действия, за да не се превърне страната в един от ключовите центрове на чужда разузнавателна дейност в Европа.
Особено внимание в доклада е отделено на руските дипломатически мисии в Берн и Женева, които според оценките на швейцарските служби системно се използват като прикритие за дейността на ФСБ и Главното управление на Генералния щаб на Руската федерация.
Швейцария като разузнавателен хъб
Безпокойството на швейцарските законодатели се основава на конкретни данни. Според Федералната разузнавателна служба на Швейцария, към края на 2023 г. на територията на страната са били концентрирани най-малко 20% от всички руски разузнавачи, разположени в Европа. Около една трета от състава на руските дипломатически мисии в Берн и Женева са били служители на разузнавателни структури, действащи под дипломатическо прикритие.
Това представлява заплаха не само за националната сигурност на Швейцария. Като домакин на централите на ООН, СЗО, СТО, Международния комитет на Червения кръст, както и на редица международни спортни, финансови и хуманитарни организации, страната е особено привлекателна цел за чужди спецслужби. В този контекст разузнавателната активност има директни последици за държавите от ЕС, НАТО и за колективната сигурност на Запада.
Контраст с останалата част на Европа
Докато след началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна редица европейски държави експулсираха десетки руски дипломати по обвинения в шпионаж, Швейцария дълго време демонстрираше изключителна сдържаност. Именно тази толерантност, по оценка на парламентарния надзорен орган, е позволила на Русия да изгради на швейцарска територия един от най-големите си разузнавателни центрове в Европа.
Критиките са насочени и към Министерството на външните работи на Швейцария, което въпреки предупрежденията на контраразузнаването е продължило да акредитира и да издава визи на дипломати, заподозрени в шпионска дейност. Все по-често тази практика се разглежда като уязвима точка в европейската система за сигурност.
Системна заплаха, а не изолирани инциденти
Швейцарските медии и служби за сигурност нееднократно са съобщавали, че руски разузнавачи в Берн и Женева използват дипломатическото си прикритие, за да превърнат страната в база за събиране на информация за международни организации, санкционната политика на ЕС и преговорни процеси от глобално значение. Регистрирани са и кибероперации, насочени към неоторизиран достъп до бази данни, както и многократни опити за придобиване на чувствителна и поверителна информация.
Тези факти, според парламентаристите, потвърждават системния, а не епизодичен характер на заплахата. В условията на продължаващата война срещу Украйна и засилващите се хибридни операции на Кремъл, пренебрегването на подобна дейност се счита за недопустимо.
Европейското измерение на проблема
За Швейцария по-твърдата и принципна позиция спрямо чуждите спецслужби, действащи под дипломатическо прикритие, е въпрос на национална сигурност. В същото време проблемът има ясно изразено европейско измерение. Либералният контраразузнавателен режим в една държава може да подкопае усилията на всички партньори за противодействие на хибридните заплахи.
Парламентарната критика към швейцарското правителство изпраща ясен сигнал: неутралитетът не означава пасивност пред лицето на системна разузнавателна дейност от страна на държава-агресор. За Европа този случай е напомняне, че колективната сигурност зависи не само от решенията в Брюксел или в рамките на НАТО, но и от готовността на всяка отделна държава да затваря собствените си уязвимости, от които външни актьори могат да се възползват.
Вашият коментар