На 16 февруари 2026 г. ръководителят на Службата за военно разузнаване и сигурност на Швеция (MUST) Томас Нилсон заяви, че се наблюдава засилване на хибридната активност от страна на Русия, както и увеличено руско присъствие в близост до шведските граници.
„Русия в някои случаи активизира действията си и увеличи присъствието си – вероятно с по-висока склонност към риск – в близост до нас“, подчерта Нилсон.
Тези оценки се вписват в по-широкия контекст на нарастващо напрежение в Балтийско-скандинавския регион.
Защо именно Швеция?
Засиленият интерес на Москва към Швеция може да се обясни с няколко стратегически фактора:
- нарастващата отбранителна роля на страната в Балтийско-скандинавския регион;
- членството ѝ в НАТО;
- активната подкрепа за Украйна;
- развитата пристанищна инфраструктура;
- наличието на подводни кабели и тръбопроводи в Балтийско и Северно море.
Подводните комуникации в тези морски зони са от ключово значение за енергийната сигурност и цифровата свързаност на Европа. Тяхната уязвимост създава възможности за саботаж или демонстративни провокации.
Освен това подобна активност може да цели тестване на реакцията на държава–членка на НАТО при инциденти в т.нар. „сива зона“ – действия, които не представляват открита военна атака, но създават напрежение и проверяват механизмите за възпиране.
Инструментите на хибридното въздействие
Според шведските служби основните рискове за Швеция и други европейски държави включват:
- диверсии срещу критична инфраструктура, включително повреди на подводни кабели и тръбопроводи;
- кибератаки срещу държавни институции и бази данни;
- използване на разузнавателни дронове;
- шпионска дейност;
- скрито вмешателство в изборни процеси;
- мащабни кампании за дезинформация.
Подобни операции позволяват на Кремъл да нанася щети на Запада, като същевременно запазва възможността да отрича пряка отговорност.
Русия, Китай и Иран: възможна координация?
В шведските служби за сигурност Русия нееднократно е определяна като една от най-сериозните заплахи за националната сигурност наред с Китай и Иран.
Анализатори не изключват възможността тези държави да действат координирано или паралелно с цел да окажат влияние върху европейската система за сигурност и да отслабят трансатлантическото единство.
Какъв трябва да бъде отговорът?
Експертите подчертават необходимостта от:
- Засилен мониторинг и разузнавателно наблюдение в Балтийско и Северно море;
- Укрепване на киберзащитата и физическата охрана на критичната инфраструктура;
- По-ефективен обмен на разузнавателна информация между крайбрежните и съседните държави от ЕС;
- Навременно идентифициране на лица, използвани за шпионаж или саботаж.
Липсата на решителна реакция може да бъде възприета в Москва като слабост и да насърчи планирането на нови хибридни операции.
Възпиране чрез повишаване на цената
Основната задача на Запада е да направи подобни операции максимално трудни и скъпи за организиране. Това включва нови санкции и координирани мерки за противодействие от страна на съюзниците в НАТО и ЕС.
Случаят със Швеция показва по-широка тенденция: хибридните заплахи вече са траен елемент от европейската среда за сигурност. От ефективността на колективния отговор ще зависи дали те ще продължат да бъдат инструмент за натиск – или ще загубят стратегическата си ефективност.
Вашият коментар