През март 2025 г. украинският президент Володимир Зеленски разкри пред света, че украинското разузнаване е неутрализирало агентурна мрежа на унгарската разузнавателна служба KNBSZ, действала на украинска територия от 2021 г. Според него унгарски агенти са събирали данни за разположението на системи за противовъздушна отбрана, включително С-300, както и за позициите на украинската армия в Закарпатието. Последното документирано предаване на информация е от 25 март 2025 г.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) разполага с фото- и видеодоказателства, както и с данни, извлечени от мобилни устройства на агентите. Освен това е идентифициран и списък с въпроси, подавани към унгарската страна — не само разузнавателни сведения, но и социологическо наблюдение на нагласите в региона по отношение на евентуално навлизане на унгарски „миротворци“.
Вместо обяснение — вълна от манипулации
Подобни сериозни обвинения по принцип изискват поне официална реакция. Но вместо разследване или дипломатически отговор, унгарските власти — чрез държавния секретар Золтан Ковач и външния министър Петер Сиярто — стартираха информационна атака срещу Украйна.
Основното послание в техните изявления гласи: Зеленски искал да контролира унгарското правителство, а Украйна се опитвала да получи достъп до унгарски ресурси чрез „марионетен режим“. Те обявиха, че 2026 г. ще бъде решаваща за страната и че унгарците трябва да изберат между „национално правителство“ и „проукраински подставени лица“.
Нито дума за същината на обвиненията в шпионаж.
Конспирации вместо открит диалог
Превключването от факти към политически фантазии не е нещо ново за режима на Орбан. Още през 2018 г., когато стана ясно, че унгарски паспорти се раздават масово в Закарпатието, Будапеща не отговори с обяснения, а с информационна атака срещу Киев.
Сега виждаме повторение на сценария, но в условията на пълномащабна война. Парадоксът е в това, че Унгария обвинява Украйна във вътрешна намеса, докато самата тя от години активно се меси в украинските дела.
Сред използваните от Будапеща инструменти са:
- финансиране на политически проекти на унгарски език;
- разпространяване на идеи за автономия в Закарпатието;
- подклаждане на етническо напрежение.
Това не е партньорство, а опит за влияние и натиск.
Вътрешен враг: опозицията като изкупителна жертва
Паралелно с атаката срещу Украйна, унгарската власт използва скандала и срещу вътрешнополитически противници. Особено силно е ударена партията „Тиса“, която набира популярност преди изборите през 2026 г. Всякакви връзки с Украйна се представят като предателство, а темата за „миротворците“ се използва за мобилизация чрез страх.
Заявленията за „неутралитет“ и отказ от военна помощ за Украйна звучат не като стремеж към мир, а като индиректна подкрепа за руската агресия. На практика Будапеща блокира европейската финансова помощ за Киев, разпространява проруски разкази и използва пацифизма като прикритие за политически шантаж.
Политическият портрет на режима на Орбан: шпионаж, натиск и страх
Случаят с унгарската шпионска дейност в Украйна се превърна в тест за политическата зрялост на унгарското правителство. Резултатът — разочароващ: вместо обяснение — конспирации; вместо диалог — агресия; вместо европейско партньорство — страх и репресии.
Днес Унгария под управлението на Виктор Орбан действа не като отговорен член на ЕС, а като авторитарен режим, за който шпионажът е дипломатически инструмент, а страхът — средство за власт.
Вашият коментар