На 5 февруари Софийска градска прокуратура, отдел “Вътрешна сигурност” на МВР и Държавна агенция “Национална сигурност” извършиха обиски в сградата на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” по подозрения, че някои от служителите са шпионирали в полза на Русия.
Главният секретар на МВР Живко Коцев заяви пред репортери, че по случая вече има един задържан, който е служител на МВР и потвърди, че става въпрос за шпионска дейност. Коцев коментира, че най-вероятно когато всички процесуални действия приключат, по темата ще бъде даден нарочен брифинг”.
Заместник-градският прокурор на София потвърди пред репортери, че става въпрос за досъдебно производство за престъпление срещу Републиката, а в офиса на заподозрения се провежда обиск. След обиска прокурорът ще реши дали да повдигне обвинение и ще поиска ли временно задържане за 72 часа.
БНТ, позовавайки се на свои източници, запознати с разследването, съобщава, че заподозреният е предавал секретна информация на бивш дипломат от руското посолство в София, като този руснак наскоро е бил обявен за персона нон грата.
През последните години България на няколко пъти експулсира руски дипломати по подозрение в дейности, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатическите отношения. От началото на пълномащабната война са изгонени няколко десетки служители на руското посолство и други представителства на РФ на българска територия.
Българският министър на отбраната Тодор Тагарев коментира публикуваната информация за задържането на служителя на МВР. Според министър Тагарев страната разполага с механизми за идентифициране на лица, работещи в полза на чужди държави, в частност Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), както и някои функции на Военна полиция. “По принцип трябва да се притесняваме за враждебните влияния в нашата страна и за силите, които инвестират значителни ресурси за такива цели”, добави той.
Отделно от това Тагарев заяви, че заради агресивните действия на Русия изискванията към отбранителната индустрия нарастват, затова е важно да се използват възможностите за придобиване на защита в многонационални формати..
Русия има дълга история в шпионажа, датираща още от съветско време. Шпионите могат да крадат класифицирана информация, да саботират критична инфраструктура, да влияят на избори и да сеят вражда между държавите. Европа е приоритетна област за руското разузнаване, тъй като там са съсредоточени много важни политически, икономически и военни обекти.
Поради нарастващата заплаха от руска шпионска дейност в Европа, особено на фона на военните действия в Украйна, България и останалите европейски страни трябва да предприемат решителни мерки за укрепване на своята сигурност. На първо място това предполага засилване на контраразузнавателните дейности, което включва засилен контрол на влизането и излизането от страните, както и внимателно наблюдение на дейността на руските дипломати и бизнесмени, които могат да бъдат задействани в разузнавателна дейност. Важно е да се извършват и щателни проверки на собствените държавни служби, за да се разкрият и неутрализират потенциални шпиони, които може да са проникнали в държавните органи, с което България вече активно се занимава.
Освен самостоятелните действия, решаващо важно е и да се засили сътрудничеството между европейските държави, което ще позволи ефективен обмен на информация за заподозрени шпиони и координиране на контраразузнавателните усилия. Сътрудничеството с НАТО и други международни организации може да осигури на европейските държави необходимите ресурси и експертен опит за борба с шпионажа. Като се има предвид, че кибератаките се превръщат във все по-важен инструмент на шпионажа, важно е да се засили и защитата на информационните системи. Русия може да използва “спящи клетки” – групи от агенти, които се активират само при необходимост, поради което е важно да се поддържа високо ниво на бдителност и готовност за неутрализиране на заплахите във всеки момент.
В отговор на сериозната заплаха от руски шпионаж в Европа, страните трябва да предприемат набор от мерки, насочени към засилване на контраразузнаването, проверка на държавните служби, повишаване на обществената осведоменост и развитие на международното сътрудничество за ефективна борба с тази заплаха.
Кремъл никога няма да спре да се опитва да “вкоренява” свои хора в правителствените служби по света. Случаят с България не е изолиран, тъй като много такива лица действат в ущърб на сигурността на европейските държави, но е изключително показателен – никой вече не иска да “дружи” с Москва.
Людмила Балканова, политически анализатор
Превод: Desislava Jovanovich
Вашият коментар