Земетресението, което се случи близо до Костенец, е проява на така наречената “фонова сеизмичност”. Това са изключително слаби трусове, които обикновено не предвещават по-силни земетресения. Те са стотици пъти по-малки от тези, които създават планинските разломи, съобщи сеизмолог от Българската академия на науките, доц. Александър Радулов за NOVA.
По неговите думи, има два основни типа земетресения: тези, които са ограничени в пространството и следват определени геоложки закони, и такива, които са неограничени и могат да се разпространяват свободно в скалите. Размерите на последните са изключително малки и трудно забележими.
Последното земетресение в България се случи точно в областта, където се пресичат разломите. “Софийските разломи имат връзка с пернишкия разлом. Около разломите е опасно. Много е важно какви са интервалите между трусовете. Деформациите на земята се установяват с разкопаване и проучване. Софийското поле представлява капан за наводнения”, подчерта доц. Радулов.
Сеизмологът обясни и вероятността за силни земетресения в Истанбул, като спомена дългия северноанадолски разлом: “Още от 90-те години се знаеше, че участъкът близо до Цариград не е разломяван и всички учени се обединиха около мнението, че може да има силно земетресение. Турция има много силна геоложка служба, ние нямаме. Там държавата и науката са слети в тази сфера”.
Според него, не е точно да се определя едно природно явление като бедствие, защото ние сами го превръщаме в бедствие, това е резултат от незнание.
Когато беше попитан какво влияние има срещането на Евро-азиатските и Африканските сеизмични плочи върху нашия регион, сеизмологът обясни, че западната част е изложена на по-голям риск, тъй като плочите се сблъскват там, докато в нашия регион плочата се движи под земната повърхност и я разтяга. Той допълни, че след земетресение, деформациите, които се появяват, определят участъците, които могат да бъдат засегнати от наводнения в бъдеще.
Вашият коментар