Изборите в Русия отдавна са загубили своята легитимност. Едноличното управление на Путин за 5 мандата изключва спазването на основните ценности на демократичното изразяване на волята. Изборите както в Руската федерация, така и във временно окупираните територии на Украйна са проявление на беззаконие, пълно игнориране на международното право и правата на човека, това е и същността на властта на Путин като такава.
Още преди президентските избори в Русия през март 2024 г. някои западни политици призоваха международната общност да не признава легитимността на Владимир Путин като следващ президент на Руската федерация. Тези призиви се основаваха на убеждението, че изборите ще бъдат фалшифицирани и че измененията в руската конституция, които позволяват на Путин да се кандидатира, са незаконни. Подчертава се, че той е узурпирал властта. На 17 април 2024 г. в резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа “Смърт на Алексей Навални и необходимостта да се противопоставим на тоталитарния режим на Владимир Путин и неговата война срещу демокрацията” се съдържаха разпоредби, признаващи управлението на Путин за диктатура и непризнаване на легитимността му като президент на РФ.
Русия на Путин отдавна не крие агресивните си намерения и тоталитарния си режим у дома. Той не крие опитите си да възстанови сферите на влияние в границите на СССР. Диктаторските му амбиции представляват заплаха за световната демокрация, а разширяването на властта му създава прецедент за други диктатори да нарушават безнаказано международното право. Но дори и след две години изолация, причинена от пълномащабното му нахлуване в Украйна, Путин все още се надява престъпните действия на войските му да останат ненаказани и да се завърне на международната арена, по-специално като се стреми да привлече възможно най-много чуждестранни лидери и ръководители на международни организации на своето встъпване в длъжност. Според него това трябва да потвърди легитимността на неговото правителство.
Президентските избори през март 2024 г. бяха белязани от многобройни нарушения, измами и репресии срещу опозицията, които доведоха до смъртта на руския опозиционен лидер А. Навални. Кремъл беше принуден да изтегли от изборите дори своя “псевдоопозиционния” кандидат Б. Надеждин, чиято миротворческа и антивоенна реторика получи неочаквано висока подкрепа сред руснаците и можеше да създаде реална конкуренция на Путин. В окупираните територии на Украйна положението беше много по-лошо, тъй като отказът от участие в изборите можеше да струва живота на местното население. Жителите бяха принудени да участват в изборите под заплахата от загуба на достъп до социални помощи и услуги, както и от преследване за проукраинската им позиция. Хората, включително непълнолетните, можеха да бъдат измъчвани, а свободата им — незаконно ограничавана. Окупаторите използваха и практиката на “подвижни избирателни секции”, която е в пряко противоречие с основните правила на изборите, включително тайната на вота.
Путин всячески се опитваше да демонстрира огромни опашки пред урните, а сега иска да създаде илюзията за легитимност. Ето защо Западът трябва да вземе решение за стратегия за взаимодействие с Русия. Липсата или недостатъчната реакция на Запада може да създаде илюзия за безнаказаност на Путин и неговото обкръжение. Режимът на “оста на злото” наблюдава международната реакция на действията на Русия и в случай на безнаказаност както РФ, така и нейните съюзници могат да засилят разрушителните действия, насочени към други региони. Продължаващото съхраняване на агресивния и реваншистки режим на Путин представлява безпрецедентно предизвикателство за Европа и други региони по света, които могат да станат мишени на руската агресия.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар