,

“Руският свят” като мания на Путин и Кремъл: накъде води ръководството страната си

Президентът на Руската Федерация Владимир Путин за пореден път представи концепцията си за “руската идентичност”, включвайки украинците и беларусите в понятието “руска нация”. Според президента неславянските народи на Русия, както и народите, живеещи на териториите, които в миналото са били част от СССР и Руската империя, се разглеждат от него като част от по-широко понятие – “руски свят”.

В речта си диктаторът набляга на фундаменталната роля на руснаците в тази предполагаема “общност”. Путин подчерта, че според него както държавата, така и “руският свят” не биха могли да съществуват без участието на етническите руснаци.

От географска гледна точка според Путин “руският свят” се простира върху териториите, където някога са съществували Киевска Рус, Московската империя, Руската империя, СССР и съвременната Руска Федерация. Следователно, заключават анализаторите, претенциите на Кремъл се разпростират върху Източна Европа, Кавказ и Централна Азия, където според Путин живеят “руски сънародници”.

Който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото. Този лозунг на Партията от романа на Оруел “1984 г.” ми идва наум, след като прочетох неотдавнашната реч на Путин на XXV Световен руски народен събор. От 2018 г. насам той игнорираше това религиозно-националистическо събрание, но сега, макар и онлайн, произнесе програмната реч. Няма нужда да се обзалагате, че съборът се проведе под мотото “настояще и бъдеще на руския свят”. А преди това Путин успя да се обърне и към конгреса на младите руски учени. Там той заяви, че “псевдоисториците от десетилетия промиват мозъците на хората в Украйна” и това трябва да бъде поправено. Подобни изказвания, а и събитията в Русия през последните няколко години, показват, че методите на “Министерството на истината” не само не са остарели през 75-те години от публикуването на романа на Оруел, но и са получили нов живот. Путин очевидно е прочел забраненото произведение още намирайки се в редиците на КГБ. Той гради бъдещето на Русия, облягайки се на нейното минало, което е било фалшифицирано с безграничен цинизъм. И той може да прави това, защото контролира настоящето, а настоящето е войната. Точно затова тя му е необходима.

Руското общество окончателно се е превърнало в колективен Путин, в култ към смъртта, основан на пещерен национализъм и митология, където животът на отделното човешко същество, независимо дали е негов, руският или друг, не струва нищо. Невероятни суми от държавния бюджет “за войната”, призиви към жените да раждат по осем деца вместо висше образование, безкраен поток от живо “месо” към фронта – всичко това са реалности, които биха довели до протести и смяна на властта във всяка демократична, дори просто нормална държава. Русия не е такава държава и всъщност никога не е била такава.

Все по-агресивната риторика на Путин и действията му за ескалиране на войната показват, че той очевидно приема като потвърждение за правилния му курс резултатите от изборите в Словакия и Нидерландия, откровено проруската политика на Унгария, колебанието на Запада да предостави необходимите на Украйна оръжия за победата й над Русия, както и нарастващият брой публикации в авторитетни издания, които поставят под въпрос способността на Украйна да се противопостави на руската агресия и призовават за “преговори”. Западът трябва да се отнесе изключително внимателно към визията на Путин за бъдещето на “руския свят”. Достатъчно е поне малко разбиране на руския език и реалност, за да се разбере, че Путин си е дал индулгенция за вечна власт, разпростиране на агресията върху балтийските държави, Полша и ако е необходимо и върху Централна Азия, веднага щом реши, че Западът е станал достатъчно слаб, а той се нуждае от нови авантюри, за да запази властта си.

Путин върви по единствения път, който му е останал – пътят на ескалацията. Той ще вдигне залозите до максимум, а повечето от жителите на новия “Райх” ще продължат да му ръкопляскат. Всичко това се е случвало в историята, и то неведнъж, и винаги с един и същ резултат. Но това не означава, че Русия може да бъде пренебрегната. Путин е силен и хитър, но Западът и Украйна трябва да бъдат по-силни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *