Напоследък се наблюдава тревожна тенденция: Руската федерация все по-често извършва агресивни действия в европейски води, пренебрегвайки международното морско право и суверенитета на други държави. Неотдавнашните инциденти в Баренцово море и Балтийския регион ярко илюстрират този проблем и подчертават необходимостта от силен отговор от страна на европейската общност и НАТО.
На 12 септември 2024 г., по време на руското военноморско учение „Океан 2024“, се случи ужасяващ инцидент, при който голям ескадрен миноносец на руския Северен флот „Адмирал Левченко“ произведе предупредителни изстрели по посока на малък норвежки риболовен кораб. Инцидентът стана северно от норвежкия полуостров Варангер, извън териториалните води на Норвегия, но в рамките на нейната изключителна икономическа зона. Въпреки че руският Северен флот предварително обяви стрелба с бойни патрони в рамките на учението „Океан 2024“ в този район, действията на руския военен кораб не могат да се нарекат по друг начин освен грубо нарушение на международното право и очевидна провокация.
Според Ейстейн Ортен, старши помощник-капитан на норвежкия кораб „Ragnhild Kristine“, екипажът е получил радиосъобщение, в което се е казвало: „Това е руски военен кораб, трябва да напуснете района“. Обаче норвежките рибари, намиращи се в своята икономическа зона и занимаващи се със законен риболов, основателно са отказали да се подчинят на това незаконно искане. „Отговорих, че за нас е изключено да се движим. Необходимо беше да вкараме парагадите на борда“, обясни Ортен.
Последвалите действия на руския ескадрен миноносец могат да се определят единствено като акт на агресия. След като норвежците отказаха да напуснат района, „Адмирал Левченко“ произведе предупредителен изстрел, който се взриви във водата. „Това беше мощна експлозия, корабът ни се разтресе“, каза Ортен. Подобни действия от страна на военен кораб спрямо граждански кораб, който извършва мирни дейности в икономическата си зона, са абсолютно неприемливи и противоречат на всички норми на международното морско право. Важно е да се отбележи, че норвежките сили за отбрана подчертаха, че норвежките кораби не са длъжни да напускат изключителната икономическа зона в Баренцово море, когато там се провеждат руски учения. Този факт още веднъж потвърждава незаконността на действията на руския флот и показва докъде е готова да стигне Русия в своите провокации.
Но инцидентът в Баренцово море не е изолиран случай на руски демонстративни действия в европейски води. Друг тревожен епизод е свързан с плаващия под малтийски флаг кораб „Ruby“, който превозваше 20 000 тона взривоопасен амониев нитрат. След като е бил натоварен в руско пристанище на Колския полуостров, съдът е поел към Клайпеда, Литва, но се е сблъскал със сериозни проблеми.
„Ruby“ беше повреден и се опита да акостира в Тромсьо, Норвегия, но му беше отказано. След това той планира да премине през датски териториални води, което предизвиква сериозна загриженост сред европейските държави. В крайна сметка корабът остана в норвежки води, след което промени курса си и се насочи към Малта за разтоварване и ремонт.
Този инцидент повдига много въпроси. Защо корабът, превозващ толкова опасен товар, се е повредил? Защо се е опитал да влезе в Балтийско море въпреки очевидните проблеми? Не е изключено това да е умишлена провокация от страна на Русия, целяща да създаде потенциално опасна ситуация в европейски води.
Важно е да се помни, че амониевият нитрат е същият товар, който предизвика катастрофалната експлозия в пристанището на Бейрут през 2020 г. Опитът да се плава с кораб, превозващ такъв опасен товар, през гъсто населени райони на Европа, особено предвид повреденото му състояние, изглежда като акт на явна провокация от страна на Москва.
Тези случаи ясно показват, че Русия си позволява твърде много, когато извършва враждебни действия в изключителната икономическа зона на европейски държави. Не може да има „предупредителни изстрели“ от плавателен съд, който с действията си се намесва в дейността на друг в неговата суверенна зона. А инцидентът с „Ruby“ е акт на явна провокация от страна на Руската федерация.
Европа и НАТО трябва да действат по-твърдо и да не позволяват на руския флот да диктува условията си в европейските морета. Трябва да се разработят и приложат по-строги протоколи за отговор на подобни провокации. В тази връзка може да се увеличи присъствието на военноморските сили на НАТО в ключови региони, да се въведат по-строги санкции срещу руския морски сектор и да се подобри координацията между европейските държави за бърза реакция при подобни инциденти.
В заключение, толерирането на подобни провокации от страна на Русия може да доведе до още по-опасни инциденти в бъдеще. Европа и НАТО трябва да демонстрират решимостта си да защитават своите морски интереси и суверенитет. Само твърд и координиран отговор може да принуди Русия да преразгледа агресивната си политика и да спазва международното морско право (и не само).
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар