Украинските дронове започнаха активно да атакуват руски петролни рафинерии още през януари тази година. През март само за два дни бяха ударени четири рафинерии в Русия. Април започна с нападение срещу третата по големина рафинерия в Руската федерация, разположена в Татарстан, на 800 км от украинската граница, и завърши с удари по рафинерии в още два руски града — Смоленск и Рязан.
Общо от октомври миналата година Украйна е нанесла поне 20 удара по руски петролни рафинерии. Целта е да се прекъснат доставките на горива за руската армия и да се намалят приходите от износ за финансиране на армията.
Още до края на март Украйна успя да унищожи около 14% от капацитета на руската петролна рафинерия и руското правителство беше принудено да наложи забрана за износ на горива. Резултатът е, че един от най-големите производители на петрол в света сега е принуден да внася гориво, пише Foreign Affaires, американско издание, специализирано в областта на външната политика.
А в нощта срещу събота, 11 май, безпилотни самолети от Главното разузнавателно управление на украинското Министерство на отбраната атакуваха петролната рафинерия във Волгоград. Настоящото състояние на обектите е в процес на изясняване. Същевременно е известно, че е бил повреден кабелът за управление на въздушните охладители, което е довело до спирането на седем охладителя. Повреден бе и коминът на пещ П-1. В допълнение към всичко това, и петролната рафинерия “Газпром Нефтехим Салават” в руската република Башкортостан е спряла работата на инсталация за каталитичен крекинг на нефт, след като тя е била ударена от украински дронове, съобщи Reuters на 11 май. “Сградата с помпеното помещение на инсталацията за каталитичен крекинг беше повредена. Самата инсталация за крекинг е цяла, така че няма нищо критично. Тя ще бъде ремонтирана в рамките на една до една и половина седмици”, цитира агенцията свой източник.
На 30 април Politico съобщи, че в Русия липсва бензин вследствие на атаките на дронове срещу петролни рафинерии. Отбелязва се, че цените на дизела за руските потребители са се увеличили с почти 10% през седмицата. От началото на годината цените на бензина са се увеличили с 20%.
Всичко това обаче е критикувано от Вашингтон, и то на най-високо равнище. Още през февруари вицепрезидентът на САЩ Хамала Харис призова украинския президент Володимир Зеленски да се въздържа от атаки срещу руските рафинерии. Впоследствие министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви в реч пред Сената, че “атаките биха могли да имат негативен ефект в контекста на ситуацията в световния енергиен сектор”. И посъветва Украйна да избере други цели — такива, които “могат пряко да повлияят на ситуацията на фронтовата линия”.
Всъщност тези опасения на сегашната американска администрация са неверни, смята изданието. Ударите на Украйна влияят върху това колко петрол може да превърне Русия в гориво. Но те нямат абсолютно никакво въздействие върху обема на производството или износа на петрол.
Дори напротив: колкото по-малко възможности има РФ да преработва петрол на вътрешния пазар, толкова повече петрол ще бъде принудена да изнася, а това ще допринесе за по-ниски, а не за по-високи цени на световните пазари, отбелязват авторите на Foreign Affaires.
Така че, доколкото ударите са ограничени конкретно до руските рафинерии, а не до производствения или експортния капацитет (а това е важно), те не би трябвало да доведат до по-високи цени на петрола за западните потребители. “Ударите постигнаха точно това, което западните партньори на Украйна не успяха да постигнат със своите санкции и налагането на “таван на цените” на руския петрол. А именно — да подкопаят финансовата и логистичната способност на руснаците да водят война, без да навредят на световната икономика”, пише американското издание.
Авторите от Foreign Affaires обясняват още: капацитетът за съхранение на добития петрол в Русия е силно ограничен. Ето защо, когато значителна част от нефтопреработката не работи, руските производители имат две възможности: да увеличат износа на суров петрол или да намалят производството. И двете са доста неприятни за РФ, но увеличаването на износа не е толкова болезнено, колкото затварянето на кладенците.
Страните, които купуват и преработват руския петрол — Турция, Китай, Индия — принуждават Русия да прави допълнителни отстъпки и да получава суровини на цени, по-ниски от пазарните. Но когато петролът се превръща в петролни продукти — бензин, дизел — те се продават на световните пазари на пазарни цени. Сега РФ е принудена да ги купува за своята армия.
Ето защо украинската стратегия работи: западните пазари не са ощетени, докато Русия усеща болката, отбелязва изданието. Това създава точно такъв натиск върху Москва, към какъвто се стремяха западните партньори на Украйна, но постигнаха ограничени резултати, тъй като бюджетните приходи на Русия през 2023 г. достигнаха рекордните 320 млрд. долара. Освен това украинските удари по руските рафинерии не водят до разширяване на конфликта — трудно е да си представим ескалация, след като неотдавнашните масирани руски удари по украинския енергиен сектор повредиха или унищожиха над 80% от украинското производство на топлинна енергия.
За да запазят рисковете ограничени, САЩ и Западът не трябва нито да помагат на Украйна с тези удари, нито дори да ги подкрепят публично, но не трябва и да възпират Киив от тях. Разбира се, ударите по петролните рафинерии сами по себе си няма да принудят Москва да капитулира, но те правят войната по-трудна и скъпа за Русия. Следователно именно това може да накара Кремъл да направи отстъпки, когато се стигне до преговори по условията на Киив.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар