На 19 януари 2026 г. латвийските и международните медии съобщиха за разкриването на мрежа от руски информатори, действаща на територията на Латвия. Според наличната информация членовете на мрежата са събирали данни за украинци и поддръжници на Украйна, проследявали са придвижването на военна техника и са правили опити за проникване в предприятия, ангажирани с производството на безпилотни летателни апарати за нуждите на Украйна.
Разследването на латвийските служби за сигурност показва, че разкритата група е само малка част от много по-широки агентурни структури, които руските специални служби систематично използват в балтийските държави. Тяхната цел е събиране на разузнавателна информация за военната инфраструктура, наблюдение на проукраински настроени граждани и проникване във веригите за производство и доставка на военна продукция за Украйна. Подобна дейност представлява елемент от дългосрочната стратегия на Кремъл за подготовка и провеждане на хибридни операции за влияние в региона.
На практика става дума за изнасяне на войната извън пределите на Украйна. Кремъл води кампания срещу украинците и техните съюзници не само на бойното поле, но и в тила — чрез шпионаж, диверсии, информационни операции и сплашване. Тези методи остават постоянен приоритет за руските специални служби и изискват също толкова решителен и навременен отговор от страна на европейските държави.
Балтийските страни традиционно са във фокуса на засилен интерес от страна на Москва. Географската им близост до Русия, членството им в ЕС и НАТО, както и активната им подкрепа за Украйна превръщат региона в ключова цел за хибридни и диверсионно-подривни операции. За постигане на тези цели руските специални служби широко използват т.нар. „пета колона“ — мрежи, съставени от местни жители от руски произход, бивши граждани на СССР, мигранти от Руската федерация, както и отделни проруски настроени граждани.
Според данните от разследването в Латвия за събиране на информация е била използвана организацията „Антифашисты Прибалтики“. Под нейното прикритие е осъществявано наблюдение на придвижването на военна техника, както и събиране на данни за украинци и граждани, които открито подкрепят Украйна. Особено тревожен е фактът, че целта на тази дейност не е била само класически шпионаж, а и натрупване на лични данни за създаване на т.нар. „ликвидационни списъци“ — практика, която руските специални служби многократно са прилагали както в Украйна, така и извън нея. Това е доказателство за системния и прикрит характер на подготовката на Кремъл за действия с терористичен характер.
Разкритата в Латвия информаторска мрежа не е изолиран случай. Тя е част от по-широката руска стратегия за подкопаване на сигурността на западните държави чрез проникване в сектори с критично значение — отбранителната индустрия, логистиката, енергетиката и гражданското общество. Подобни операции имат за цел не само събиране на информация, но и създаване на предпоставки за саботаж, дестабилизация и психологически натиск.
За Европейския съюз и НАТО този случай не бива да се разглежда като локален инцидент, а като ясен сигнал за засилване на руската подривна дейност на европейския континент. Той подчертава необходимостта от координирана контраразузнавателна политика, по-интензивен обмен на разузнавателна информация и общи подходи за противодействие на хибридните заплахи. Единството в санкционната политика, защитата на информационната сигурност и безопасността на гражданите остават ключови елементи за възпиране на подобни операции на Кремъл.
В противен случай руските информаторски мрежи рискуват да се превърнат в обичаен инструмент за влияние върху политическите процеси и общественото мнение в Европа — с всички произтичащи от това последици за сигурността, демокрацията и стабилността на региона.
Вашият коментар