В срамното си интервю пред Тъкър Карлсън миналата седмица Владимир Путин по време на протяжните си монолози триумфално заяви, че в момента руската икономика расте най-бързо в Европа. В същото време Международният валутен фонд (МВФ) призна устойчивостта на руската икономика, като повиши прогнозата си за растежа ѝ през тази година от 1,1 % до 2,6 %. Ако се съди по данните на МВФ, руската икономика е нараснала по-бързо от икономиките на държавите от Г-7 през миналата година и ще расте по-бързо и през тази.
И това не са просто цифри. Русия успя да мобилизира икономиката си и да я постави в обслужване на войната, особено по отношение на изграждането на отбранителни линии в Източна и Южна Украйна. А резултатът е застой на фронтовете и очаквания, че патовата ситуация ще продължи и през тази година.
Западните лидери обясняват, че подобен икономически модел е напълно неустойчив в средносрочна перспектива. Въпросът обаче е колко точно може да продължи той. Руската държава харчи рекордно много пари на война, ако се взема предвид целия постсъветски период. Разходите за армията и специалните служби заемат до 40 % от руския бюджет. Социалните разходи са съкратени, за да се освободят средства за производството на танкове, ракетни системи и изграждането на укрепления в окупираната част на Украйна. Междувременно, въпреки западните санкции срещу руския петролен и газов сектор, приходите от въглеводороди продължават да постъпват в държавната хазна. Танкерите вече пътуват основно за Индия и Китай, като все по-често за товара им се плаща в юани, а не в долари.
Лидерите на световните сили казват, че подобни икономики няма да оцелеят дълго, но признават краткосрочния ефект. “2024 г. ще бъде много по-положителна за Путин, отколкото очаквахме”, заяви наскоро един от тях. “Той успя да реорганизира индустрията си по-ефективно, отколкото очаквахме”. Но този модел на икономически растеж значително увеличи зависимостта на Москва от приходите от петрол, Китай и непродуктивните разходи за войната. Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), отразен в статистиката, се подхранва от производството на танкове и снаряди, които след това се унищожават в Донбас, което едва ли е продуктивно разходване на ресурси. Паралелно с това в Русия се наблюдава “изтичане на мозъци” – най-талантливите граждани бягат от нея. Като цяло картината на тази битка около руската икономика е важна за разбирането на това накъде се движат както самият военен конфликт, така и световната икономика.
Руската икономика, поставена на военна основа, няма да оцелее в дългосрочен план, но тя вече позволи на Кремъл да спечели някакво време. След като Русия показа тази неочаквана устойчивост, Западът се готви да повиши залозите. Формата, която ще приеме тази финансова ескалация, ще определи последствията, а те ще засегнат далеч не само Русия и Украйна.
Прекъсването на връзките с европейския пазар е катастрофа за гражданската икономика на Русия, заяви Михаел Рохлиц, професор по руска, източноевропейска и евразийска икономика в колежа “Сейнт Антъни” на Оксфордския университет, в интервю за n-tv в неделя, 11 февруари. Настоящият икономически растеж в Руската федерация се основава единствено на въоръжаването. “Руснаците създават оръжия, които се унищожават в Украйна, за да създадат след това нови. Всеки потенциален снаряд, който може да бъде произведен, първоначално се счита за положителен фактор за икономическия растеж. Но това не е инвестиция в бъдещето. Тази икономика ще се срине, когато войната свърши”, каза Михаел Рохлиц. Именно поради тази причина навремето се срина икономиката на Съветския съюз, допълва професорът. “Тогава имаше много хора, които зависеха от развитието на военната индустрия, а сега, в периода на войната на Русия срещу Украйна, тези лобистки групи се възстановяват. Когато войната свърши, тези хора ще се страхуват да не останат без работа. Те няма да искат да спрат войната”, подчертава Рохлиц.
Опитът на Москва показва – военната икономика канибализира собственото икономическо бъдеще. Невоенната инфраструктура страда, защото инвестициите се пренасочват. Ето защо феновете на Русия нямат много поводи за радост. А останалата част от Европа, макар и да затяга гайките на санкциите, засега трябва да отбележи способността на Москва да постига политически насочени икономически цели.
Парадоксално, но факт е, че продължителната война с Украйна на пръв поглед се превърна в нещо като стимул за руската икономика. Заводите, работещи за отбранителния комплекс, функционират на 100%. Държавата щедро финансира производството на оръжие, създавайки илюзия за стабилност. Първо, военният бюджет не е безлимитен. И колкото по-дълго продължава войната, толкова повече той ще се изчерпва. Второ, производството на стоки за цивилното население намалява. Това вече води до недостиг и повишаване на цените. Трето, западните санкции постепенно, но сигурно задушават руската икономика. Ограниченият достъп до технологии, изтичането на капитали, напускането на чуждестранни компании – всичко това подкопава основите на руската икономика.
Времето не е на страната на Русия. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-големи ще бъдат икономическите щети за Русия. И толкова по-вероятно е тя да не е в състояние да продължи да воюва. Затова санкциите срещу Русия и помощта за Украйна са не само пътят към победата, но и пътят към мира.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар