В нощта на 9 февруари руският танкер Koala започна да потъва в пристанището Уст-Луга (Ленинградска област, Русия), застрашавайки околните води с мащабно разливане на мазут. Инцидентът повдига сериозни въпроси относно опасната практика на Русия да използва морално остарели танкери за транспорт на нефтопродукти, създавайки постоянен риск от екологични бедствия не само в Балтийско, но и в Черно море.
Какво се случи с танкера Koala?
Koala, 22-годишен танкер, управляван от кипърската компания Lagosmarine LTD (част от санкционирания от САЩ „тъмен флот“ на Русия), претърпя авария по време на стартиране на двигателите. Свидетели съобщават за три последователни експлозии, последвани от наводняване на машинното отделение. На борда на танкера имаше 130 000 тона мазут, което предизвиква основателни опасения за евентуално разливане в Финския залив.
Макар губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко да уверява, че танкерът е стабилизиран и няма опасност от изтичане на нефтопродукти, руските официални твърдения често се оказват манипулативни. Опитът показва, че Кремъл системно омаловажава екологичните катастрофи, както бе в случая с огромния разлив на мазут в Керченския проток през декември 2024 г.
Опасен модел: Русия и екологичните бедствия
През последните месеци зачестиха тежки инциденти, свързани с остарелите руски танкери:
- Декември 2024 г. – 8 000 тона мазут се разляха в Черно море след авария на два руски танкера в Керченския проток. Въпреки уверенията на руските власти, петролното замърсяване достигна бреговете на България, Румъния, Украйна и дори самата Русия.
- Край на декември 2024 г. – Друг руски танкер потъна в Керченския проток, за щастие без товар.
- Януари 2025 г. – Разлив на мазут в Авачинския залив край Петропавловск-Камчатски, причинен от технически неизправности при прехвърляне на нефтопродукти.
Защо Черно море е в опасност?
Незаконната морска дейност на Русия, особено свързана с танкерите от „тъмния флот“, увеличава риска от екологична катастрофа в Черно море. След началото на войната в Украйна, Москва разчита на сенчести схеми за износ на санкционирана руска и иранска петролна продукция. Този процес включва използването на стари, технически неизправни танкери, които често плават под флагове на офшорни зони като Антигуа и Барбуда.
Докато Европа и светът се стремят към по-екологични решения и налагат санкции върху руския петрол, Москва продължава да залага на рискови транспортни практики. България, като черноморска държава, има всички основания да се тревожи за потенциалното замърсяване, което би засегнало туризма, рибарството и екосистемите по нашето крайбрежие.
Какви мерки трябва да бъдат взети?
България и другите засегнати страни в региона трябва да настояват за:
- По-строг контрол върху руския морски трафик в Черно море.
- Международни инспекции на остарелите руски танкери.
- По-сериозни санкции срещу компании, свързани с „тъмния флот“ на Русия.
- Подсилване на мониторинга на морските води в региона.
Ако не се предприемат спешни мерки, Черно море може да се превърне в екологична бомба със закъснител. Европа трябва да постави ясни червени линии срещу руската безотговорност, за да опази не само природата, но и бъдещето на цели поколения.
Вашият коментар