Руската армия често не прибира телата на собствените си загинали войници. Те биват оставяни на бойното поле, изгаряни в мобилни крематориуми или погребвани в масови гробове без имена. Родителите и семействата чакат месеци, а от Кремъл – пълно мълчание.
Зад тази политика стои логиката на страха: мъртвите не влизат в официалната статистика и не водят до изплащане на обезщетения. Руските генерали буквално забраняват събирането на „двестаци“ – военният жаргон за убити – за да не развалят „добрите“ данни.
Тази практика е варварска и изключително цинична. Тя показва пълната липса на уважение към човешкия живот – дори към собствения. И същата тази власт, която прикрива собствените си трупове, обвинява Украйна в „безчовечност“.
Същевременно, независими анализи и сателитни данни разкриват мащабите на руските загуби. Истината е неудобна за Москва – затова се покрива с димната завеса на пропагандата.
За Русия мъртвите са инструмент. За Украйна – герои, които заслужават да бъдат погребани с чест. Разликата е морална. И тя е очевидна.
Вашият коментар