Понастоящем е ясно, че Руската федерация активно проучва други обекти на критична инфраструктура в Украйна като потенциални цели за нападение. Особено внимание се обръща на две водноелектрически централи: Травянска язовирна стена (разположена в Харкивска област) и Александривска язовирна стена (разположена в Миколаивска област).
Изводът се основава на действията на руското акционерно дружество ПКБ “Панорама”, което, популяризирайки своя софтуер “Панорама”, публикува на своя уебсайт резултатите от моделирането на възможните аварии на двата язовира. Това моделиране включва анализ на евентуално разрушаване на хидротехническите съоръжения.
Като се има предвид, че КБ “Панорама” е специализирано в разработването на геоинформационни системи, в това число и такива, използвани за военни цели (например от руското Министерство на отбраната и Федералната служба за сигурност), не можем да изключим вероятността на неговия уебсайт да са публикувани резултати от симулации, извършени в рамките на тези военни проекти. Така, на примера на Травянския язовир е извършена оценка на възможните последици от наводняването на град Харкив.
Трябва да се отбележи, че КБ “Панорама” анализира и други критични съоръжения в района на Александривската ВЕЦ. В докладите си тя споменава хидротехническите системи на водноелектрическата централа “Ташлък”, язовира Ташлък и охладителната станция на Южноукраинската атомна електроцентрала, които са разположени по-нагоре от Александривската язовирната стена по течението на река Пивденни Буг.
Стратегическата цел на Русия е да отслаби максимално икономиката и населението на Украйна, затова атаките срещу енергийната инфраструктура се разглеждат като един от основните инструменти за постигане на тази цел.
Нарушаването на Чернобилската зона на отчуждение в началото на мащабна военна операция, заплахите за безопасността на Запорожската атомна електроцентрала, военните действия в химическите заводи в Донбас, експлозиите на Каховската ВЕЦ и язовирите Толиати-Одеса, както и ракетните атаки срещу Днипровската ВЕЦ доведоха до необратими щети за околната среда.
Например на 22 март тази година Русия извърши ракетно нападение срещу Днипровската ВЕЦ, което доведе до пожар в съоръжението. Така става ясно, че атаките срещу енергийната инфраструктура на Украйна стават все по-чести и установени.
В резултат на ракетните удари на Русия Запорожската атомна електроцентрала беше на ръба на прекъсване на електроснабдяването: външната линия на Днипровския електропровод 750 kV беше повредена. Руската агресия представлява реална заплаха от ядрена катастрофа както за Украйна, така и за цяла Европа. Възможността за взривяване на Запорожската АЕЦ от руски сили става все по-актуална и изисква незабавна реакция.
Експлозията на язовира на Каховската ВЕЦ от руските военни през юни 2023 г. доведе до унищожаване на местната екосистема, замърсяване на атмосферата, водата и почвата. Последиците от бедствието бяха усетени по поречието на река Днипро, достигайки до Черно море и бреговете на други държави. Повишаването на нивото на водата доведе до наводняване на значителни райони в Южна Украйна и до спадане на нивото на Каховския язовир. Напояваните земи останаха без вода, което доведе до значително намаляване на производството на селскостопански култури.
Според доклад на украинското правителство и ООН от 17 октомври 2023 г. щетите, причинени от разрушаването на Каховската ВЕЦ, се оценяват на 14 млрд. долара. Украинското министерство на екологията изчислява, че общите вреди от тази катастрофа надхвърлят 146 млрд. гривни (почти 4 млрд. евро).
Приблизително 30% от територията на Украйна е замърсена с експлозиви. Една трета от земеделските площи са минирани, което е сравнимо с мащаба на замърсяването с експлозиви в Ангола. Разминирането ще отнеме поне няколко десетилетия.
По данни на Министерството на опазването на околната среда и природните ресурси на Украйна екологичните щети, нанесени от Русия през двете години на войната, се оценяват на почти 63 млрд. долара. През това време в атмосферата са изхвърлени повече от 150 млн. тона емисии и са увредени около 3 млн. хектара гори (което е една трета от целия горски фонд на Украйна). Естествените местообитания на множество животински и растителни видове са застрашени от изчезване.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар