България не е сред страните в Европейския съюз с регистрирани макроикономически баланси, но предизвикателства за икономиката й все пак съществуват и могат да се задълбочат. Ежегодният доклад на Европейската комисия за механизма за предупреждение представя оценка, че нарастващите цени на имотите, домакинските заеми и рисковете от загуба на ценова конкурентоспособност представляват загриженост.
През 2024 г., за 11 от държавите-членки, включително Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Унгария, Холандия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция, се предвиждат задълбочени прегледи поради регистрирани дисбаланси през 2023 г.
Европейската комисия предупреждава за засилващите се притеснения относно ценовата конкурентоспособност на България. Ръстът на разходите за труд през 2022 г. се отбелязва като значителен, след като предходните години бяха отличени с по-умерен ръст. Прогнозите показват, че ръстът на заплатите през 2024 г. ще забави, но все пак ще бъде най-висок в ЕС за последните години. Този тренд отразява стагниращия пазар на труда и процесите на икономическо сближаване.
Инфлацията в България е значително по-висока от средната за еврозоната и ЕС като цяло.
Докладът изтъква също и загрижеността относно поскъпването на имотите в страната. Въпреки че цените растат с по-бавно темпо от доходите от 2013 г., те са оценени като надценени с около 8%. Въпреки забавянето на ръста на цените, ценовите нива остават високи, като проблемът с надценката се отбелязва не само в България, но и в други страни като Испания, Латвия, Португалия и Словения.
България се нарежда сред страните в ЕС с дълг под 60% от БВП, заедно с Малта, Полша и Словакия. Въпреки това, прогнозите за високите дефицити в тези страни през 2023 и 2024 г. предизвикват загриженост относно влошаване на дълговото положение. Докладът отбелязва, че дялът на дълга на домакинствата от БВП намалява до 23% през 2022 г., но процентът на необслужвани кредити остава притеснителен, като достига 4% в средата на 2023 г.
Вашият коментар