,

Разрастващи се проблеми за нео-Съветската федерация

В социалните мрежи Доналд Тръмп заяви, че руската икономика се разпада и че би направил услуга на Москва, като ѝ позволи да сложи край на една „глупава“ война, която не е трябвало да започва. Едва ли в Кремъл са намерили това за забавно, особено на фона на видимите признаци за изтощаване на руската икономика.

На Запад този процес се наблюдава внимателно, но истинският въпрос е как руското общество усеща икономическия срив. Точно на този въпрос се опитва да отговори последният анализ на Института за изследване на конфликти и анализ на Русия (ИКАР), който използва изкуствен интелект, за да проследи темите, вълнуващи руското общество през 2024 г. и началото на 2025 г.

„Всички социологически проучвания показват, че икономическата ситуация се влошава и че икономиката се е превърнала в основен проблем за руснаците“, коментира директорът на ИКАР Олександър Шулга. „Повечето граждани са свидетели на деградацията на икономиката и нейните последствия.“ Според него, проблемите са започнали да се задълбочават през втората половина на 2024 г. – инфлацията, девалвацията на рублата и рязкото поскъпване на живота са сред основните тревоги на обществото. Данните показват, че от май 2024 г. дискусиите по тези теми в социалните мрежи са нараснали петкратно.

Разбира се, инфлацията води и до сериозно поскъпване на стоки и услуги, включително битови разходи и храни. Противно на западната пропаганда, Москва продължава да излъчва образи на привидно добре заредени супермаркети, но реалността за обикновения гражданин е съвсем различна. В първите две седмици на януари 2025 г. темата за поскъпването е генерирала 56,6 милиона преглеждания и близо един милион реакции. Девалвацията на рублата допълнително подкопава доверието в икономиката, тъй като поскъпването на долара е ясен сигнал за кризата.

Кремъл, разбира се, не стои безучастен пред тази реалност. Според Шулга, официалните медии са активирали мрежи от ботове и фалшиви източници, за да пренасочат вината за икономическите проблеми върху външни фактори или дори върху самите руснаци. „Само в дискусията за поскъпването през януари са засечени над 560 компрометирани източници и 1 200 бота, които манипулират обществените дебати.“

Освен икономическите проблеми, военните неуспехи в Курска област представляват сериозно главоболие за Кремъл. Руската армия продължава да не успява да отблъсне украинските сили от този регион, а според Шулга именно тук Кремъл прилага най-мощната си пропагандна машина. „Една от основните тактики на Кремъл е да насочи вниманието към „успехите“ на армията в Донбас. Въпреки това, през 2024 г. руските сили така и не успяха да превземат Покровск, а въпросът за сраженията там натрупа 744 милиона преглеждания и близо 12 милиона реакции.“

Нарастващите военни загуби допълнително рушат имиджа на Путин. Данните показват, че повече от половината от коментарите в Телеграм за лидерството му са негативни. Смъртта на Алексей Навални, терористичната атака в „Крокус Сити Хол“, а сега и крахът на режима на Асад, са сред събитията, предизвикали огромна вълна от обществено недоволство. За да се справи с този натиск, Кремъл е мобилизирал над 1 800 компрометирани канала за комуникация и близо 10 000 бота.

„Големите числа не лъжат“, обобщава Шулга. „Когато добавим непопулярната война към социално-икономическите проблеми, недоволството нараства, въпреки пропагандните усилия.“ Кремъл има нужда от вътрешен враг, когото да обвини за проблемите. Според анализа на ИКАР, изолираната опозиция не е убедителен виновник, затова вниманието се насочва към имигрантите. „Става дума за 7,7 милиарда преглеждания и 104 милиона реакции – това е най-голямата пропагандна кампания на Кремъл досега, насочена към отклоняване на вниманието от реалните проблеми.“

Въпреки всички тези усилия, проблемите в нео-Съветската империя се задълбочават. Разрушаването на украинската армия остава химера, а лозунгът „Русия настъпва“ се сблъсква с реалността: през 2024 г. руските сили са завзели 4 168 кв. км, предимно малки селища и земеделски терени, но на цената на над 420 000 жертви. Това означава средно по 102 убити руски войници за всеки квадратен километър превзета територия.

Икономическият срив, съчетан с военните загуби, поставя под въпрос най-силното оръжие на режима – пропагандата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *