Успехът на всяка армия в света зависи от компетентното ръководство, но когато става дума за Въоръжените сили на Русия, можем да констатираме само едно: съветски “стандарти”, при които подчинените се страхуват да предадат необходимата информация “по-високо по стълбата”, защото висшето ръководство винаги прехвърля вината за всичко върху полевото командване. Именно това доведе руските въоръжени сили до проблемите, в които се оказаха.
Като начало министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу се стреми да открои руските командири, които изпълняват заповеди на военното ръководство за “непрекъснати контраатаки”.
По време на конферентен разговор с руското военно ръководство той отбелязва “странна група” от руски въоръжени формирования, действащи в западната част на Запорожка област. Институтът за изследване на войната (ИИВ) пише, че.
Шойгу приписва успешните руски отбранителни операции край Роботиное и Вербовое на частите на руския 70-и гвардейски мотострелкови полк (42-а мотострелкова дивизия на 58-а комбинирана армия на Южния военен окръг). По време на срещата на руските военни командири на 3 октомври той отбеляза и 56-и въздушнодесантен щурмови полк (7-а въздушнодесантна дивизия), 810-а пехотна бригада на морската пехота (Черноморски флот) и 291-а гвардейска артилерийска бригада. Министърът не изтъкна други формирования, на които обикновено се приписва поддържането на линията Роботин-Върбово. Това са 108-и полк на Въздушнодесантните войски или 247-и полк.
“Руското министерство на отбраната редовно умишлено омаловажава или засилва постиженията на определени командири, за да постигне политическите цели на Шойгу или на руското военно командване. Макар да е възможно Шойгу просто да е искал да отличи само няколко формирования, все пак най-вероятно е той да е откроил някои от тези формирования по политически причини. “Някои руски “военни наблюдатели” наскоро отбелязаха, че руските командири все по-често са изправени пред избора между това да “изразходват” войските си за неуспешни контраатаки за удържане на тактически позиции или да се противопоставят на руското военно командване, като се оттеглят на предварително подготвени позиции, рискувайки по този начин кариерата си”, пише в доклада на ISW.
Изборът му на гореспоменатите части може да означава, че той се стреми да открои руските командири, които продължават да изпълняват заповедите на руското военно ръководство относно “непрекъснатите контраатаки”, които всъщност не носят ефективен резултат и само създават привидност за успех на руското висше ръководство.
В стените на Кремъл обаче едва ли не казват, че вече не може да се говори за успешна офанзива. В противен случай окопите нямаше да бъдат засипани с бетон. Руските войски се страхуват от пробив на ВСУ “Токмак” в Запорожска област, затова всъщност наливат бетон в окопите около града и изграждат нови отбранителни линии. Прокарват се и нови транспортни маршрути, за да се опрости доставката на военни материали за руските въоръжени сили. Окупационните “власти” обявиха, че ще построят железопътна линия от Мелитопол до Ростов и магистрала от Мариупол до Новоазовск.
Но те се опитват да премълчат това в Русия. Особено в навечерието на руските президентски избори (т.е. преизбирането на Путин). Владимир Путин се готви да обяви президентска кампания през ноември 2023 г., в която войната в Украйна се споменава минимално. Междувременно руският министър на отбраната Сергей Шойгу е в течение на собствената си игра и започна да празнува командирите, които изпълняват заповеди дори в ущърб на своите части, както беше написано по-горе.
Както отбелязва ISW, основната идеологическа линия на настоящата президентска кампания на Путин ще бъде Русия като “семейство на семействата”, атакувано от своите врагове. В същото време войната в Украйна ще бъде обсъждана минимално – “точно толкова, колкото е необходимо”.
Показателна за опитите да се държат в шах “кучетата на ръката” на Путин като Кадиров е и публичната благодарност към чеченските бойци, които се сражават срещу Украйна на страната на руските въоръжени сили. И това е така, въпреки че междуетнически конфликти на основата на нетърпимост между руснаци и жители на Кавказ се случват почти ежедневно – но в повечето случаи се измъкват “кадировците”.
Дмитро Колев – специално за ФАР
Вашият коментар