Масираният ракетно-дронов удар на 3 февруари се превърна не само във военно престъпление, но и в публичен шамар за американската дипломация. Атаката бе извършена на фона на изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп за постигнат известен напредък в преговорите с Москва, както и на личните му усилия за налагане на т.нар. „енергийно примирие“ в условията на екстремни студове.
Реакцията на Кремъл бе показателна. Русия не просто пренебрегна хуманитарния аспект на инициативата, а използва паузата за натрупване на ракетни запаси и за избор на момент, в който украинската енергийна система е най-уязвима. Ударът по топлоелектрически централи и подстанции именно в пика на температурния минимум изглежда като циничен и хладнокръвен разчет.
Това поставя администрацията на САЩ в крайно неудобна позиция — както пред собствените ѝ избиратели, така и пред международните партньори. Кремъл на практика демонстрира, че не възприема личните договорки с президента на Съединените щати като обвързващи ангажименти. Напротив, авторитетът на американския лидер се използва като прикритие за подготовката на нови удари.
Особено показателен е моментът на ескалацията — само няколко часа преди поредния кръг мирни преговори в Абу Даби и в навечерието на официалното посещение в Киев на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това е ясен сигнал, че Москва възприема преговорния процес не като път към деескалация, а като инструмент за натиск и печелене на време.
За Европа последиците от този подход са очевидни. Ако опитът на Съединените щати да посредничат завършва с ескалация, а не със сдържане, това подкопава самата идея за „дипломация на сделките“ с Кремъл. Всяка бъдеща инициатива за прекратяване на огъня рискува да бъде възприета от Русия не като стъпка към мир, а като покана за нови удари.
Вашият коментар