Преминаването към еврото в България е било свързано с ограничен и временен ефект върху цените, който е оценен на около 0,3-0,4 процентни пункта в месечната инфлация през януари. Според гуверньора на Българската народна банка (БНБ), Димитър Радев, процесът по приемането на еврото протича без значителни отклонения от предварителните очаквания както по отношение на техническия преход, така и по отношение на динамиката на цените. Близо 85% от левовете са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро вече са пуснати в паричното обращение на страната. Банковата система, платежните инфраструктури, предприятията и помощниците са се адаптирали успешно към новите условия.
Ценовата стабилност остава ключов компонент на общественото доверие, като инфлационните тенденции трябва да се основават на изчерпателни данни и строги анализи. Годишната инфлация в България през януари е била около 2,3%, което съответства на ценовите тенденции в еврозоната. На агрегирано равнище приемането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на годината.
Важно е да се прави ясно разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с прехода, и по-дългосрочните процеси на преобразуване на цените. С нарастването на доходите някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите, имат тенденция да се повишават по-бързо от средните за еврозоната. Важният въпрос не е дали относителните цени се коригират, което е неизбежно, а дали тази корекция протича по подреден начин и се дължи на пазарните сили.
Устойчивата ценова стабилност не е единствено отговорност на паричната политика, тя зависи и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето. Членството в еврозоната предполага обща парична политика, но не премахва отговорността на национално равнище в други ключови области на икономическата политика, като фискалната предпазливост, ефективния надзор и институционалната дисциплина.
Тълкуването на корупцията от икономическа и институционална гледна точка, а не от морална, означава подкопаване на доверието и ефективността. Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да бъдат реализирани напълно. Антикорупционните усилия, които не са вградени в стабилна институционална рамка, рядко имат траен ефект.
Членството на България в еврозоната има и регионално измерение за региона на Югоизточна Европа. Опитът на България илюстрира един възможен път към конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочна ангажираност. Приемането на еврото не бива да създава нови разделителни линии, като при подходящо управление то може да допринесе за по-голяма устойчивост и по-дълбока интеграция в целия регион.
Суверенитетът в днешната икономическа среда се измерва със способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето. От тази гледна точка членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход към участие в обща институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.
Членството на България в еврозоната бележи началото на нова фаза, характеризираща се с по-високи изисквания и по-ясно разпределена отговорност. Резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността да се придаде трайна същност на институционалната рамка във времето.
Вашият коментар