Българското образование продължава да отбелязва бавен напредък, но остава сред най-слабо представените в Европа и света, показват данни от глобалния доклад на ОИСР “Education at a Glance”. Разходите за образование в България са нараснали между 2015 и 2021 г., достигайки 3.5% от БВП, но страната остава сред тези с най-ниски инвестиции в този сектор. Въпреки подобренията, броят на учениците и студентите е намалял, а процентът на завършилите средно образование все още е висок.
Проучването сочи, че България се затруднява да осигури втори шанс за образование на възрастни над 25 години, като по-малко от половината от тях без средно образование са заети на пазара на труда. Възрастните, които преминават допълнителни курсове и квалификации след дипломиране, също са малко. За сметка на това, младите мъже и жени с висше образование се реализират по-успешно, а заетостта сред жените се е увеличила спрямо предходните години.
Броят на децата на 5-годишна възраст в образователната система е нараснал, въпреки че задължителната възраст за започване на училище остава 7 години. Според доклада, образованието в ранна детска възраст е важно за смекчаване на социално-икономическите неравенства.
Семейната среда има ключова роля в образователните успехи на децата, като 80% от възрастните с родители, които имат висше образование, също завършват висше образование. В същото време, само 5% от възрастните с родители без средно образование успяват да се дипломират във висши учебни заведения.
Учителският състав в България продължава да бъде предимно възрастен, като почти половината учители са над 50-годишна възраст. Въпреки увеличаването на броя на младите учители през последното десетилетие, техният дял остава нисък в сравнение с други държави. Заплатите на учителите са се повишили, като стартовите заплати вече надвишават тези в страни като Полша и Словакия.
Министърът на образованието проф. Галин Цоков подчертава, че се предприемат мерки за привличане на студенти към педагогически специалности чрез освобождаване от такси, както и за насърчаване на интереса към природните науки, където има най-голям недостиг на кадри.
Учебната натовареност на учителите в България е една от най-ниските в Европа, като началните учители преподават малко над 400 часа годишно, докато средното за ОИСР е около 800 часа. Финансирането на образованието у нас се осигурява основно от държавата, докато в много други страни то идва от общински бюджети.
