Преференциални ипотечни кредити за ветераните от войната, данъчни облекчения за преминаващите редовни медицински прегледи и повторно явяване на държавен изпит – Владимир Путин даде много предизборни обещания на руснаците. На регионите ще бъдат опростени две трети от дълговете, част от бизнеса ще бъде освободена от проверки, семейните ипотеки ще бъдат удължени. Обръщението на Путин към Федералното събрание се състоеше в обявяване на нови мерки в подкрепа на населението. В същото време той само загатна откъде ще дойдат парите за всичко това: Путин предложи да се “помисли” за данъчна реформа.
Президентът на РФ не забрави и за войната и за новия елит – ветераните от тази война. Той започна речта си със заплахи към западните държави да “поразяват цели на тяхна територия” и завърши с обещания да поставя “героите от специалната операция” на високи постове в страната.
Обръщението на Путин към Федералното събрание е апогей на милитаристичната реторика, подправена с ядрен шантаж, а присъствието на йерарси на православната църква придава на събитието особен чар и цинизъм. Очевидно увлечението по сектантската форма на православие, чийто ретранслатор е патриарх Кирил, е довело до утвърждаването на войната като “новия свят”. Всъщност в съзнанието на руснаците се натрапва идеята за “вечната” или поне “дълготрайната” (по време на живота на Путин) война като начин на съществуване на страната и нацията.
Путин започна обръщението си към Федералното събрание със заплахи към Запада и с темата за войната. Въпреки това, за разлика от други свои скорошни речи, той отдели сравнително малко време за това – общо около 20 минути от двучасовата му реч. Путин отново заплаши западните държави с “трагични последици”, ако изпратят свои военни контингенти в Украйна. Той нарече чуждите военни на територията на съседната държава “възможни интервенти”. По-нататък Путин нарече “инсинуации” обвиненията към Русия за плановете й за разполагане на оръжия в космоса, твърденията, че Русия се готви да нападне Европа – “глупости”, а изявленията на американски представители, че проявяват интерес към преговори с Русия за стратегическа стабилност – “демагогия”.
Това автоматично разделя привържениците и противниците на Путин, различните опозиционери, на привърженици и противници на войната. Путин се стреми да “обвърже” всички граждани с “милитарна реторика” като “нова идеология”. Тоест нейни носители и ретранслатори стават и “добрите руснаци”, които са се преместили на Запад под един или друг претекст, както и жителите на руското село. Целият руски народ е носител на апокалиптичния сценарий на войната. Погрешно е да се смята, че само властите са отговорни за войната. Отговорни са всички руснаци.
Според изданието “Агентство” (включено в руския регистър на “чуждестранните агенти”) проектите, предложени от Путин, ще струват на бюджета 10 трилиона рубли. Путин не каза откъде ще дойдат парите, но анонсира данъчна реформа. На тази тема той посвети значително по-малко време, отколкото на предизборните си обещания. Освен това президентът възложи на правителството да изработи амнистия за малките компании, които са използвали раздробяване на бизнеса, за да избегнат данъци. Условието е отказване от подобно раздробяване. Путин обеща, че за такива компании “няма да има глоби, няма да има санкции, няма да има преизчисляване на данъците за предишни периоди”.
С други думи, руската икономика не работи за населението, а изключително за върхушката на страната, за да може тя да продължи да “играе военни игри” и да експлоатира раздутия до невероятни размери бюджет на военнопромишления комплекс.
Посланието на Путин програмира нови хоризонти за доктрината за сигурност на европейските държави. Очевидно е, че независимо от твърденията си да не напада Европа, Путин е решил да води глобална “антиевропейска” и в по-широк смисъл “антизападна” кампания, маскирана като “изкореняване на нацизма и защита на руските граждани”. В този контекст Европа трябва да си даде ясна сметка за степента на заплахата, която представлява Русия, защото войната срещу Украйна е “тестова загрявка”, изпитание на силата и единството на Запада. Европа спешно трябва да намери решения в областта на сигурността, които могат ефективно да спрат Путин, като например пълна подкрепа и помощ за Украйна в борбата срещу агресора.
Москва залага на ядрения шантаж и пълното отричане на Европа като слаб и несамостоятелен играч, докато според Путин Русия е един от стълбовете на световния ред. В действителност тя подкопава световния ред.
Всъщност руският президент се опитва да облече палтото на Сталин, намеквайки за “Ялта-2” и решаването на “световните въпроси” само в диалог със Съединените щати. Русия декларира готовността си за диалог със САЩ по въпросите на стратегическата стабилност. Европа обаче в съзнанието на Путин изобщо не се разглежда като фактор на съвременната цивилизация, на нейната сигурност и стабилност.
В тази връзка Европа очевидно освен с откровения военен шантаж на руския диктатор ще трябва да се сблъска и с крайно негативните прояви на руското “съюзничество” със страните от “глобалния Юг” – инвазията на мигранти, подстрекавана от руснаците, ислямската заплаха и тероризма. Тоест фактори, които фундаментално разрушават и нивелират европейските ценности.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар