Полша призова съюзниците от НАТО да ускорят работата по засилване на защитата срещу безпилотни апарати след инцидента в нощта на 25 ноември 2025 г., когато руски дронове нарушиха въздушното пространство на Румъния и Молдова. На фона на мащабната руска атака срещу Украйна тези държави отново се оказаха на първа линия на хибридните заплахи, които все по-често преливат отвъд украинския фронт.
Според информация на Reuters от 25 ноември, полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш подчерта, че Алиансът трябва да действа „по-бързо и по-координирано“, тъй като „заплахата от дронове се превръща в ключово предизвикателство за сигурността на целия източен фланг на НАТО“.
Руски дронове над Румъния и Молдова: тревоги, прехващания и удар върху цивилни обекти
Инцидентът, който провокира новите искания на Варшава, се случи през нощта на 25 ноември. По време на масираната руска атака срещу Украйна два руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Румъния. В отговор страната вдигна в небето германски Eurofighter Typhoon от базата „Михай Когълничану“, както и F-16 от база 86. В окръзите Тулча и Галац бяха задействани системите за предупреждение Ro-Alert.
Подобни нарушения регистрира и Молдова, където във въздушното ѝ пространство навлязоха шест руски безпилотника, единият от които падна върху жилищна сграда. Това е поредното доказателство, че цивилното население се превръща в потенциална жертва на хибридни атаки, независимо че страната формално не участва във войната.
В някои случаи пилотите на НАТО губеха контакт с дроновете, когато те се насочваха обратно към украинска територия — факт, който подчертава трудността при прехващането на малки, маневрени и евтини апарати, използвани масово от Русия.
Операция „Източен страж“: НАТО реагира, но темпът остава недостатъчен
През есента на 2025 г. НАТО започна нова мисия — операция „Източен страж“, създадена след серия руски полети с дронове над Полша. Генералният секретар на Алианса подчерта, че мисията включва значителни ресурси и трябва да бъде първата системна линия на защита срещу безпилотни атаки.
Въпреки това, според Варшава, реакцията остава твърде бавна. Полша настоява за по-бързи и съгласувани действия, тъй като заплахата придобива редовен и предвидим характер.
„Сива зона“ между война и мир: Русия разширява хибридния фронт
Експерти отбелязват, че Русия системно използва дронове за създаване на „сива зона“ — пространство на постоянен психологически и военен натиск. Това позволява на Кремъл да поддържа атмосфера на тревожност в съседните държави, принуждавайки ги да разходват ресурси и да поддържат висока бойна готовност.
Подобни „тестове“ на въздушното пространство на НАТО създават риск от ескалация. Дори един дрон, който случайно падне или бъде свален над територия на страна от Алианса, може да доведе до дипломатическа или военна криза.
„Стена срещу дронове“: новата отбранителна архитектура на Европа
Една от ключовите инициативи, обсъждани от съюзниците, е изграждането на „стена срещу дронове“ — интегрирана система за противовъздушна и противодронова защита по целия източен фланг на НАТО, от Балтийско море до Черно море.
Предвижда се системата да включва:
- мрежа от радари и системи за ранно предупреждение;
- различни видове прехващачи;
- средства за електронна борба;
- оперативна координация между държавите;
- общи центрове за анализ на данни и обмен на разузнавателна информация.
За Европа това може да се превърне в най-мащабната модернизация на отбранителната инфраструктура след Студената война.
Цивилните под заплаха: дроновете като инструмент за психологически натиск
Падането на дрон върху жилищна сграда в Молдова се превърна в тревожен сигнал за целия регион: цивилните все по-често се оказват пряка мишена на хибридни атаки. Това създава атмосфера на страх, която Русия последователно използва като инструмент за натиск върху съседните държави и партньорите на НАТО.
Европейските правителства признават, че защитата на гражданската инфраструктура трябва да стане приоритет, равностоен на защитата на военни обекти.
Асиметрия на разходите: евтично нападение, скъпа защита
Една от основните трудности пред НАТО е икономическата асиметрия:
- изстрелването на руски дрон струва няколко хиляди до няколко десетки хиляди евро;
- прехващането му с изтребител на НАТО — стотици хиляди евро;
- използването на ракета за ПВО — още повече.
Тази диспропорция създава дългосрочен риск от изтощаване на ресурсите на Алианса и принуждава държавите да увеличават бюджетите си за отбрана за сметка на други важни програми.
Европа пред избор: да се адаптира или да загуби стратегическото си предимство
Ситуацията с руските дронове показва, че традиционните средства за ПВО вече не са достатъчни. Европа трябва да се приспособи към новата реалност, в която евтини и прости технологии могат да причинят сериозни стратегически щети.
Полша, Румъния, балтийските държави и Молдова вече усещат тази заплаха пряко. За останалата част на Европа въпросът е дали източният фланг ще бъде първата защитна линия — или първата цел.
Вашият коментар