,

Политически разногласия в Европа: Словашкият заместник-председател на парламента говори за „умора“ от Украйна

На фона на продължаващите геополитически трансформации в Европа все по-често се чуват гласове на тези, които поставят под съмнение необходимостта от по-нататъшна подкрепа за Украйна. В тази връзка особено внимание заслужава неотдавнашното интервю на заместник-председателя на парламента на Словакия Тибор Гашпар за руската информационна агенция ТАСС, което предизвика широк отзвук в европейското политическо пространство.

В изказването си представителят на управляващата партия SMER-SD засегна редица чувствителни въпроси, демонстрирайки позиция, която е в явен дисонанс с общоевропейския курс. Гашпар не се поколеба да заяви, че Украйна вече е получила „достатъчно помощ“, като специално внимание обърна на критиката към действията на украинския президент Володимир Зеленски. Подобна реторика повдига основателни въпроси относно ангажимента на словашкото ръководство към принципите на европейската солидарност. Показателен е фактът, че Гашпар, който неотдавна беше част от делегация на словашки депутати, посетили Москва, активно популяризира наратива за „вредността“ на санкциите срещу Русия за европейската икономика. „Става ясно, че тези санкции все повече вредят на икономиките на европейските държави, както и на самата Руска федерация“, твърди политикът, съзнателно пренебрегвайки успешния опит на онези европейски държави, които успешно са се адаптирали към новите реалности.

Словашкият заместник-председател на парламента акцентира върху предполагаемото влошаване на жизнения стандарт на европейците, свързвайки това директно с подкрепата за Украйна. В същото време той представя идването на власт на популистките сили в различни държави като закономерно следствие от „умората“ от украинския въпрос. „Ето защо на власт в различните страни идват партии, които защитават повече своите граждани, отколкото продължават тази безкрайна история с Украйна“, казва Гашпар, демонстрирайки много своеобразно разбиране за националните интереси. Внимание заслужава и заплахата на политикът за възможно налагане на вето върху помощта за Украйна от страна на Словакия и евентуално Унгария. „Ако Володимир Зеленски продължи да вреди на националните интереси на нашата страна, тогава Словакия и евентуално Унгария ще наложат вето на помощта за Украйна“, заявява Гашпар, показвайки готовност за конфронтация с европейските партньори.

В контекста на енергийната сигурност забележителни са разсъжденията на Гашпар относно решението на Украйна да спре транзита на руски петрол. Политикът настоява, че това „вреди на ЕС и неговите държави-членки“, но умишлено игнорира успешния опит на България, която своевременно и ефективно реши въпроса с енергийната зависимост от Русия. В този смисъл българският пример е особено показателен. Страната, която теоретично би трябвало да „пострада“ от прекратяването на руските газови доставки, успя не само да се откаже от тях, но и успешно да диверсифицира енергийните си потоци. Нещо повече, България продължава да демонстрира силна привързаност към идеите на консолидирана Европа, доказвайки, че икономическата адаптация е възможна при наличието на политическа воля.

Вместо да се занимава с политически спекулации и да търси оправдания за своята неготовност за промени, ръководството на Словакия следва да вземе пример от своите по-далновидни европейски колеги. Както се казва в народната мъдрост, трябва „да вземеш лопатата и да отидеш да нахраниш семейството си“ — това е подходът, демонстриран от онези страни от ЕС, които успешно преодоляват настоящите предизвикателства.

Критиките към решенията на украинското ръководство относно транзита на енергийни ресурси изглеждат изключително неуместни предвид това, че тези решения са насочени към укрепване на енергийната сигурност на цяла Европа. „Украйна трябва да се държи с нас като надежден партньор, а помощта трябва да бъде взаимна“, заявява Гашпар. Самият той обаче показва готовност да пренебрегне принципите на партньорството в името на краткосрочна политическа изгода.

В днешна Европа, където енергийната сигурност е ключов фактор за националната независимост, опитите да се придържаме към старите схеми за енергийни доставки изглеждат не само недалновидни, но и потенциално опасни. Опитът на България ясно показва, че дори страни, традиционно считани за зависими от руските енергийни ресурси, могат успешно да трансформират енергийните си политики. Изявленията на словашките политици относно „достатъчността“ на помощта за Украйна и опитите да използват енергийния въпрос като инструмент за политически натиск не само подкопават европейската солидарност, но и застрашават собствените дългосрочни интереси на Словакия. Докато прогресивните европейски държави активно работят за укрепване на своята енергийна независимост и модернизиране на инфраструктурата си, политиката на оправдания и заплахи изглежда поне непродуктивна.

Историческата перспектива неминуемо ще покаже кой е бил прав в тази конфронтация — тези, които са се вкопчили в старите схеми и са се опитали да играят на противоречия, или тези, които, подобно на България, са намерили сили и политическа воля за истинска трансформация. Засега е ясно едно: пътят към енергийната независимост и европейската солидарност минава през конкретни действия, а не през гръмки проруски изявления и политически спекулации.

Людмила Балканова, политически анализатор

«Словацкое горе» Фицо и «компании»: когда амбиции затмевают здравый смысл

На фоне продолжающихся геополитических трансформаций в Европе все чаще возникают голоса, ставящие под сомнение необходимость дальнейшей поддержки Украины. Особенно примечательным в этом контексте стало недавнее интервью вице-спикера парламента Словакии Тибора Гашпара российскому информационному агентству ТАСС, которое вызвало широкий резонанс в европейском политическом пространстве.

В своем выступлении представитель правящей партии SMER-SD затронул ряд острых вопросов, демонстрируя позицию, которая входит в явный диссонанс с общеевропейским курсом. Гашпар, не стесняясь в выражениях, заявил о том, что Украина уже получила «достаточно помощи», при этом особое внимание уделил критике действий украинского президента Владимира Зеленского. Подобная риторика вызывает закономерные вопросы о приверженности словацкого руководства принципам европейской солидарности. Особенно показательным является тот факт, что Гашпар, который недавно был в составе делегации словацких депутатов, посетивших Москву, активно продвигает нарратив о «вредоносности» санкций против России для европейской экономики. «Становится понятно, что эти санкции все больше наносят ущерб экономике европейских стран, как и самой РФ», – утверждает политик, намеренно игнорируя успешный опыт тех европейских государств, которые смогли эффективно адаптироваться к новым реалиям.

В своих заявлениях словацкий вице-спикер особо подчеркивает якобы ухудшающийся жизненный уровень европейцев, связывая это напрямую с поддержкой Украины. При этом он преподносит приход к власти популистских сил в различных странах как закономерное следствие “усталости” от украинского вопроса. «Именно поэтому к власти в разных странах приходят партии, которые защищают больше своих граждан, чем продолжают эту бесконечную историю с Украиной», – заявляет Гашпар, демонстрируя весьма своеобразное понимание национальных интересов. Внимания заслуживает и угроза Гашпара о возможном вето на помощь Украине со стороны Словакии и потенциально Венгрии. «Если Владимир Зеленский и дальше будет наносить вред национальным интересам нашей страны, тогда Словакия и, возможно, Венгрия будут ветировать помощь Украине», – заявил политик, демонстрируя готовность к конфронтации с европейскими партнерами.

В контексте энергетической безопасности примечательны спекуляции Гашпара на тему решения Украины о прекращении транзита российской нефти. Политик настаивает, что это «наносит вред ЕС и его странам-членам», однако намеренно игнорирует успешный опыт Болгарии, которая своевременно и эффективно решила вопрос энергетической зависимости от России. Болгарский пример особенно показателен в данном контексте. Страна, которая теоретически должна была «пострадать» от прекращения поставок российского газа, сумела своими силами не только отказаться от него, но и успешно диверсифицировать свои энергетические потоки. Более того, Болгария продолжает демонстрировать твердую приверженность идеям консолидированной Европы, доказывая, что экономическая адаптация возможна при наличии политической воли.

Вместо того чтобы заниматься политическими спекуляциями и искать оправдания своей неготовности к переменам, словацкому руководству следовало бы взять пример с более дальновидных европейских коллег. Как говорится в народе, нужно «брать в руки лопату и идти кормить семью» – именно такой подход демонстрируют те страны ЕС, которые успешно преодолевают текущие вызовы.

Критика решений украинского руководства относительно транзита энергоресурсов выглядит крайне неуместной в свете того, что эти решения направлены на укрепление энергетической безопасности всей Европы. «Украина должна вести себя с нами как надежный партнер, и помощь должна быть обоюдной», – заявляет Гашпар, однако сам же демонстрирует готовность пренебречь принципами партнерства ради краткосрочной политической выгоды.

В современной Европе, где энергетическая безопасность является ключевым фактором национальной независимости, попытки цепляться за старые схемы энергоснабжения выглядят не просто недальновидными, но и потенциально опасными. Опыт Болгарии наглядно демонстрирует, что даже страны, традиционно считавшиеся зависимыми от российских энергоресурсов, способны успешно трансформировать свою энергетическую политику. Заявления словацких политиков о «достаточности» помощи Украине и попытки использовать энергетический вопрос как инструмент политического давления не только подрывают европейскую солидарность, но и ставят под угрозу долгосрочные интересы самой Словакии. В то время как прогрессивные европейские государства активно работают над укреплением своей энергетической независимости и модернизацией инфраструктуры, политика оправданий и угроз выглядит как минимум непродуктивной.

Историческая перспектива неизбежно покажет, кто был прав в этом противостоянии – те, кто цеплялся за старые схемы и пытался играть на противоречиях, или те, кто, подобно Болгарии, нашел в себе силы и политическую волю для реальных преобразований. Пока же очевидно одно: путь к энергетической независимости и европейской солидарности лежит через конкретные действия, а не через громкие пророссийские заявления и политические спекуляции.

Прегледи на публикации 👁️ : 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *