Петото встъпване в длъжност на Владимир Путин се състоя в Големия кремълски дворец. В речта си Путин, който заема президентския пост от 1999 г. (с прекъсване през 2008-2012 г.), обяви, че държавната система трябва да стане гъвкава, но да гарантира “стабилност на развитието”. Той нарече резултата от последните президентски избори “консолидирана воля на милиони” и “колосална сила”.
Петата инаугурация на Путин малко се отличаваше от церемонията през 2018 г. Тогава, ако се съди по излъчването, той чакаше излизането си в кабинета си в Първа сграда на Кремъл, седнал на бюрото без сако. Този път Путин беше показан да чете някакви документи, като вече беше облечен със сако. През 2018 г. той се разхождаше по дългите коридори на Кремъл, без да спира, но този път той разглеждаше картините, окачени по стените, и дори се спря до една от тях.
Путин започна речта си след полагането на клетва. Той “сърдечно” благодари на жителите на всички региони на Русия и на “нашите исторически земи, които са отстоявали правото да бъдат с родината” за подкрепата. “Искам да се поклоня на нашите герои, на участниците в специалната военна операция, на всички, които се сражават”, каза така наречения президент. “Консолидираната воля на милиони хора е колосална сила, доказателство за нашата обща, твърда убеденост, че ние сами и само сами ще определяме съдбата на Русия в името на днешното и бъдещите поколения”, заяви Путин след полагането на клетва.
По време на инаугурационната реч така нареченият президент не каза нищо ново. Той само повтори, че Западът уж е агресивен, РФ е готова за преговори, а руските окупатори в Украйна уж “защитават родината си”.
Интересни обаче бяха думите му за “запазването на руския народ”. Оказва се, че именно тази задача си е поставил диктаторът, макар че тя не се съотнася с почти половин милионните загуби на Русия във войната. Така че той се е “издал”. В крайна сметка, ако вземем предвид факта, че той изпраща в Украйна и всъщност погребва преди всичко представители на малките коренни народи, ще видим, че в думите му има някакъв смисъл.
Според Путин е по-добре да загинат условните буряти, тувинци, калмики, но не и жителите на Екатеринбург, Новосибирск, Москва. Напротив, те трябва да бъдат запазени и защитени, като всъщност се организира геноцид за всички останали коренни народи.
На свой ред патриарх Кирил, игумен на Руската православна църква, благослови диктатора Владимир Путин за нов мандат на “президентство” и “жертви”, необходими за благото на държавата, като му пожела да управлява до края на века. Църковният служител сравни кремълския лидер с княз Александър Невски, който “не е щадил враговете си”, но “се е прославил като светец”. Видеото на обръщението на Кирил към Путин беше публикувано от руските канали в Telegram. Главата на Руската православна църква “ласкаеше” диктатора с думи в стила на “вашето високопоставено… превъзходство“ и заяви, че държавният глава понякога трябва да взема “страховити решения”. Той пожела на така наречения президент “душевен мир” и Божия помощ в ръководенето на “Свята Русия”, която преминава през “не най-лесния период”. Той обеща, че Църквата ще се моли за него.
Обобщавайки речта си, патриархът каза: “С Божията помощ краят на века ще означава край на вашето пребиваване на власт”. Дори руснаците се присмяха на подобно откровено ласкателство. В коментарите си те отбелязаха, че църковникът за пореден път е показал умение да “пробива дъното”.
В западните страни неотдавнашните президентски избори в Русия бяха определени като несвободни и несправедливи. Властите на Съединените щати, Великобритания, Канада и редица европейски държави отказаха да изпратят свои представители на церемонията по встъпване в длъжност. Европейският парламент нарече резултатите от изборите нелегитимни и недемократични и призова страните от ЕС да признаят Путин за нелегитимен президент. Представители на няколко държави от ЕС – Франция, Унгария и Словакия – все пак присъстваха на инаугурацията на Путин, а “Свободна Европа” (призната за “чуждестранен агент”) съобщи и за присъствието на посланиците на Гърция, Малта и Кипър.
Встъпването в длъжност на Путин за пети президентски мандат е поредната ясна демонстрация на откритите имперски амбиции на руския лидер и на висшето ръководство на Кремъл. С действията и реториката си диктаторът недвусмислено дава да се разбере, че не се е отказал от намеренията си да възстанови господството на Русия в границите на бившия Съветски съюз, като използва за това всякакви средства, включително военна сила.
Безусловната подкрепа на Руската православна църква позволява на Путин да представя реваншистките си стремежи като някаква висша духовна мисия за “събиране на териториите”. По този начин така нареченият руски президент разчита на пълното подчинение на собствения си народ, който е накаран да вярва, че жертвите в името на тази цел са оправдани и необходими. Това деспотично отношение на Путин, нежеланието му да се съобразява с нормите на международното право и интересите на другите държави го превръщат в персона нон грата за цялата цивилизована общност.
Западните демокрации не бива да го смятат за пълноправен и легитимен ръководител на руската държава, а по-скоро за узурпатор, който пренебрегва волята на собствения си народ и който изгражда кървавата си империя върху кости.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар