Първата българска експедиция до Еверест продължава да оставя значителен отпечатък в световен мащаб. Подборът на участниците беше изключително строг, включващ множество известни и опитни алпинисти. Това заяви в интервю за БТА Костас Канидис, член на „Еверест-1984“, почетен гражданин на Стара Загора и председател на ски клуба към местното туристическо дружество „Сърнена гора“.
На този ден преди 41 години Христо Проданов стана първият българин, достигнал най-високия връх в света, използвайки един от най-трудните маршрути – Западния гребен, известен като “Жестокия път”. В първата българска експедиция „Еверест-1984“ петима българи достигнаха „покрива на света“. Сред тях беше и Костас Канидис.
През 1980 година България формира проектонационален отбор за изкачване на Еверест, тъй като имаше свободен маршрут за 1984 г. По това време Непал позволяваше само една експедиция на маршрут за сезон, докато китайският подход не беше толкова развит, обясни Канидис. „Всеки клуб в страната излъчи по 5-6 души, които трябваше да имат необходимата квалификация. Тогава клубовете бяха над 200. Така около 1000 души се състезаваха за ограничен брой места. Някои бяха събрани в София, а други в Шумен, където преминаха различни физически, катерачески и психологически тестове. След тях се оформи група от около 300 души, които попаднаха в проектонационалния отбор и продължихме с още по-строго тестиране. Бяхме като космонавти – с барокамери и тренировки на височини. Тежки тестове, при които всеки месец отпадаха хора, докато не се стигна до окончателния отбор, който замина“, разказа алпинистът.
Подготвителните лагери за експедицията ставаха все по-интензивни и се провеждаха дори в Памир и Кавказ. „До последно не знаехме точния състав и реално, който беше в самолета – той замина за Еверест. Подборът беше изключително строг. Големи имена и силни хора. Всички отидохме доброволно“, добави Канидис.
Според него тогава височинният алпинизъм беше в своя апогей. „Заминахме много добре подготвени хора, които правеха невъзможното за времето си. Това беше истинска експедиция, а не както е сега – всичко да е познато, с комерсиална цел или с агенция. Сега плащаш и те водят. Ние отивахме на място, което беше описано само от една сръбска експедиция преди това. Цялата ни екипировка и всичко необходимо беше българско. Носехме си го от тук. Всички знаеха за нашите намерения. Това е голяма чест за България, макар че имаше и трагедия със загиването на Христо Проданов. За мен е чест, че бях с всички тези хора“, допълни алпинистът.
В началото на 80-те години държавата отпусна средства за изкачването на Еверест и реши кой маршрут да използва, който беше единственият свободен. „Предложиха ни, ако се чувстваме подготвени, да го покорим. Той е много труден за тази височина и фактът, че след нас не е покоряван от никого е показателен. Доказвахме се директно на силен маршрут“, спомни си Канидис. Маршрутът е труден и с най-висока категория. Има места, които са отвесни, катериш се без осигуровка и си изложен на силни ветрове на над 8700 метра надморска височина. Нужен е много кислород и оборудване за парапети, разказа още той. „Може би затова и загина Проданов. Защото при връщането няма осигурени парапети, наклонът е голям и това го принуждава да се движи по-бавно. Преспиването му на тази височина се оказа фатално“, каза участникът в експедицията.
Според него подобни инциденти несъмнено влияят на психиката на останалите, но стремежът на човека винаги е бил да покори трудностите и опознае новото. Канидис изкачил връх Елбрус на 60-годишна възраст и определя, че чувството да покориш връх е несравнимо. „Беше страхотно да успея на тази възраст. Работихме чудесно и колективно с всички участници. Организирахме се, направихме климатизацията, подготвихме се тактически и успяхме. Резултатът беше, че всички 20 човека се качихме. На тази възраст направих и южния Джендем. Удоволствието беше голямо. Движението държи моя дух. От 16-годишен се занимавам с планина и за мен това е начин на живот, който трябва да се поддържа“, каза Канидис, който е покорил още Аконкагуа и Килиманджаро.
Според него природата и особено планината често те поставят в ситуации, които са много трудни и сложни. За тях е необходима добра тактическа и физическа подготовка, дори на ръба на човешките възможности. „Една малка частица може да бъде фатална и да загинеш за части от секундата. На мен ми харесва, защото е комбинация от много видове спорт. Не знаеш кога и как ще те изненада“, казва Канидис.
Той отново се връща към най-високия връх в света и според него комерсиализацията на изкачванията в момента омаловажава самата идея. „Сега плащаш и имаш всякакви екстри в зависимост от сумата. Има опции и пакети. Шерпите те водят и се грижат за огромна част от нещата. Сега всички задават въпроса колко средства са дадени за експедицията през 1984 г., а никой не пита какво е в момента. Това изкачване имаше и продължава да има голям отзвук в целия свят“, убеден е алпинистът.
Участникът в експедицията взе отношение и относно премиерата на филма „Жестокият път“, който според авторите разказва неудобна истина и премълчани факти за изкачването на върха. „Какво означава истината за Еверест? Опитват се да изкарат, че е било забранено да се говори. Аз не съм почувствал такова нещо. Сигурно е имало определени ситуации, но важен е единствено резултатът – върхът бе изкачен и все още никой не го е направил отново. Отдавам нужното уважение на целия екип, който участва в експедицията. Истината е една – изкачен от тези и тези хора. Това е историята и тя трябва да се помни“, казва Канидис.
Той все още продължава да живее и работи с мисълта за планината и върховете. Като председател на ски клуба към местното туристическо дружество „Сърнена гора“ помага на всички и участва активно в дейността. „Развиваме страхотна дейност и имаме 8-9 клуба с различни планинарски направления. За съжаление сме един от много малкото работещи дружества в страната в това направление“, добавя Костас Канидис пред БТА.
Вашият коментар