Онзи ден военният анализатор Франц-Щефан Гади даде няколко коментара за портала DW относно “отслабването на контранастъплението на ВСУ”, в които подчерта, че “от края на септември бойните действия продължават да отслабват. Географските цели, които Украйна си беше поставила – град Токмак като междинна цел на юг или Мелитопол, а след това настъпление към Азовско море – не бяха постигнати в тази офанзива”.
Той също така изтъкна, че “политическите решения играят решаваща роля в контранастъплението на Украйна или с други думи стратегическият начин на осъществяване на настъплението в крайна сметка остава политическо решение”. Може и да е прав, но по някаква причина много от подобни анализатори забравят да посочат трите основни причини за “провала” на очакванията: подценяването от страна на Запада на средствата, необходими на Киев; натискът на Запад върху украинското ръководство да “започне настъплението по-бързо” и пълното неразбиране, че руските въоръжени сили са имали достатъчно време основателно да се укрепят и да подготвят минните полета.
В същото време Украйна постигна редица успехи. Те включват удари по обекти дълбоко зад линията на окупираните от Русия територии, отблъскване на руснаците от Черно море и укрепване на левия бряг на река Днепър в Херсонска област. Bloomberg отбелязва, че това е потенциална възможност войските да се придвижат по-дълбоко на юг и да засилят атаките срещу руснаците в Крим.
В тази връзка нека си припомним една статия в The Economist от главнокомандващия на украинските въоръжени сили Валерий Залужний. В нея той говори ясно за множество моменти, които не само Киев, но и Западът не са успели да пресметнат. Украинската армия е трябвало да се движи със скорост от 30 км на ден, пробивайки руските отбранителни линии. “Четири месеца трябваше да са ни достатъчни, за да стигнем до Крим, да проведем боеве в Крим, да се върнем от Крим и да влезем отново”, казва саркастично Залужний. Но войските и техниката засядат в минни полета на подстъпите към Бахмут, а западната техника е разбивана от руската артилерия и дронове.
“Първоначално си помислих, че нещо не е наред с нашите командири, затова смених някои от тях. След това си помислих, че може би бойците ни не са подходящи, затова пренаредих бойците в бригадите”, добавя Залужний. Когато тези промени не повлияха на ситуацията, главнокомандващият нареди щаба на ВСУ да “изрови една книга”, която някога е видял като студент във военната академия в Украйна – “Пробив през укрепените отбранителни линии” от 1941 г., написана въз основа на анализ на битките от Първата световна война. “И без да съм прегледал и половината от учебника, разбрах: той описва точно този момент, в който се намираме: както тогава, така и днес нивото на технологичното ни развитие поставя в ступор и нас, и враговете ни”.
Тази мисъл се засили и при посещението му в Авдиивка. “В тоя ден на екраните на мониторите видяхме 140 горящи руски машини – унищожени в рамките на четири часа, след като бяха обстреляни от нашата артилерия”. Тези, които избягаха, бяха преследвани от безпилотни самолети.
Същата картина се разгръща, когато украинските войски се опитват да напреднат. На бойното поле съвременните сензори могат да открият всяка концентрация на сили, а модерните прецизни оръжия могат да я унищожат. “За да се прекъсне безизходицата, имаме нужда от нещо ново, като прах, който китайците изобретиха и с който все още се убиваме един друг”, казва той.
Западните съюзници са твърде предпазливи в снабдяването на Украйна с най-новите си технологии и по-мощни оръжия. Със забавянето на доставките на ракетни системи с далечен обсег и танкове, Западът позволи на Русия да се прегрупира и да изгради отбрана след изненадващия пробив в Харковска област в северната част на страната и Херсонска област в южната част в края на 2022 г.
Забавените доставки на оръжия са основната причина за затрудненото положение на Украйна. “Важно е да се осъзнае, че тази война не може да бъде спечелена с оръжия от минало поколение и остарели методи”, настоява Залужний. Необходим е технологичен пробив, но няма признаци, че това ще се случи.
Украйна е затънала в дълга война, в която Русия има предимство. В същото време тя няма друг избор, освен да запази инициативата, продължавайки настъплението, дори ако напредва само с няколко метра на ден. Падащият морален дух на украинците и оттеглянето на подкрепата от страна на Запада е точно това, на което Путин разчита, а също така той се надява на дълга война.
Украйна обаче се подготвя за нова вълна на контранастъпление, когато ще може да привлече цялата обещана западна помощ, включително самолети, ракети с обсег 200-300 км, достатъчен брой системи за противовъздушна отбрана и електронна война. Именно тогава ще се реши съдбата на тази война.
Ако Русия излезе от този конфликт силна – всички държави около нея ще бъдат в опасност. Путин всъщност вече заяви, че Северен Казахстан е руска територия и Кремъл следва да се погрижи за съдбата на рускоезичното население там. Грузия се управлява от проруски олигарх. И такива примери има много. Най-накрая една от основните задачи на Путин е да анулира всички събития в Европа след 1991 г. и да поеме контрола над “новата руска империя”, която ще включи бившите републики на СССР.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар