На 26 юли унгарският премиер Виктор Орбан изнесе реч в румънския град Беиле Тушнад по време на традиционния Летен университет в Бъльваньош. Изказването му дойде на фона на засилено напрежение между Киев и Будапеща, особено след смъртта на закарпатски унгарец — призовникът Йожеф Шебештиен. Почти веднага унгарските власти и контролирани медии започнаха да разпространяват версия, според която мъжът е бил пребит до смърт от украински военни. Въпреки това официалните източници, включително медицински специалисти, категорично отрекоха да има каквито и да било признаци на насилие.
Случаят изглежда като координирана информационна кампания от страна на правителството в Будапеща, което, манипулирайки фактите, превръща лична трагедия в оръжие срещу Украйна. Орбан си служи с емоционални послания, анонимни „свидетелства“ и непотвърдена информация под претекст за защита на правата на унгарското малцинство.
Шебештиен, 46-годишен жител на Закарпатие с двойно гражданство, почина в началото на юли. Смъртта му веднага беше превърната в водеща тема в проуправляващите унгарски медии. Без официално разследване или съдебномедицински заключения, Орбан обяви, че мъжът е загинал вследствие на насилие при мобилизация. Провластни портали разпространиха истории за тормоз, натиск върху експерти и дори заплахи към съдебни медици. Според някои публикации, патологът е бил принуден да промени заключението си под заплаха срещу сина си. Нито едно от тези твърдения не беше подкрепено с реални доказателства или конкретни източници — само неясна препратка към град Берегово.
В същото време има напълно документирани свидетелства, които оборват тази версия. Телевизия Euronews публикува интервю с болногледача Золтан Ражо — унгарец от Закарпатие, служил 27 месеца в украинската армия. Той лично е видял тялото на Шебештиен и потвърждава, че не е имало никакви следи от побой или насилие. По думите му, мъжът е изгубил съзнание в банята и е починал внезапно. Медиците установили, че причината за смъртта е тромб, който е запушил сърдечна артерия. Ражо допълва, че в последните дни Шебештиен е проявявал признаци на дезориентация, поради което е бил преместен в психиатрично отделение. „Не можех да мълча, когато видях как политиците използват тази смърт за пропаганда. Мой дълг е да кажа истината“, заявява той.
На фона на продължаващата четвърта година война, мобилизацията в Украйна не е просто законово изискване — тя е морален ангажимент. В социалните мрежи често се появяват видеа, в които служители на военните центрове използват сила, но в повечето случаи това е отговор на отказ от страна на гражданите да се подложат на медицински преглед или да представят документи. Това не е уникално за украинската армия — подобни практики се срещат в почти всички държави, които водят война. Унгарци, роми и представители на други малцинства не са обект на специален натиск — с тях се работи по същия начин, както с етническите украинци.
Говоренето за „етническа дискриминация“ няма реална основа. Напротив, много унгарци от Закарпатие говорят за солидарност и взаимопомощ. Те участват в отбраната на страната, а произходът не играе никаква роля. Да, има отделни случаи на прекомерна сила, но те не представляват държавна политика.
Въпреки наличието на ясни факти, медицински заключения и журналистически разследвания, Виктор Орбан продължава да използва случая за политическа реторика. Речта му в Тушнад беше поредният повод за нападка срещу Украйна. Подобна реторика не е нова — унгарското правителство отдавна експлоатира темата за националните малцинства като лост за геополитически натиск. Под прикритието на „защита на угнетените“ се прокарват послания, които често съвпадат с кремълската пропаганда.
Истината обаче е, че унгарците в Украйна не са жертви. Те живеят, работят, отглеждат деца, говорят на родния си език и упражняват своите културни и образователни права. Мнозина от тях защитават родината си — не „чужда страна“, както твърди Орбан, а държавата, в която са се родили и която наричат своя.
Двойната игра на Орбан е добре известна: на думи той подкрепя ЕС и НАТО, но на практика подкопава демократичните ценности и западната солидарност. Отношението му към Украйна е ясен пример за това как една човешка трагедия може да бъде използвана в услуга на голяма политика. Но истината не е в това кой говори най-силно — тя е в проверените факти, в свидетелствата, в работата на журналисти и медици. Истината е на страната на онези, които избират да останат честни. И с тях са унгарците на Украйна — които, въпреки всичко, остават верни на земята, която наричат своя.
Вашият коментар