Когато през пролетта на 2022 г., след пълномащабното нахлуване на РФ в Украйна, под санкционен натиск попадна един от ключовите инструменти на външното влияние на Кремъл — Руският морски регистър на корабоплаването (РМРС), това изглеждаше не само закономерно, но и като начало на края на този проект на специалните служби, наследил морската инфраструктура на СССР. В самата Русия никога не са крили, че националното класификационно общество е напълно контролирано от държавата: дълги години то имаше статут на федерална институция подчинена на Министерството на транспорта, което до 2023 г. беше учредител на РМРС, а по-късно „сподели“ този статус с държавата. Така Русия фактически лиши регистъра от традиционния му търговски характер и от имунитетите, присъщи на повечето класификационни организации, придавайки му ярко изразен публичен характер и опитвайки се да разпростре върху него „държавни имунитети“.
Причините за подобно поведение са очевидни: европейските санкции от 2022 г. станаха продължение на дългогодишната история на украински ограничения срещу RMRS, въведени след окупацията на Крим, където руският регистър беше използван като инструмент за „прехвърляне“ на морската инфраструктура към руските норми. Паралелно с това, през пролетта на 2022 г. RMRS беше изключен от Международната асоциация на класификационните общества (МАКО), но последвалите събития показаха, че Русия не възнамерява да позволи на този инструмент да потъне. Още повече, че Кремъл постоянно намира съюзници: през последните години в Лондон и Женева представители на RMRS редовно биват приветствани на събития на Международната морска организация (IMO) и Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE).
През 2025 г. RMRS активно отразяваше дейността си в Работната група на IMO по намаляване на емисиите на парникови газове, в работната група по Международния кодекс за безопасност на автономните надводни съдове на Комитета по морска безопасност към IMO, на заседанията на експертната група на IMO за хармонизация на данните, както и на семинар на IMO относно системите за улавяне и съхранение на въглерод. Паралелно регистърът демонстрираше активност в структурите на UNECE, включително в работата на Комитета на експертите по превоз на опасни товари и на механизмите, свързани с Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища от 2000 г.
Именно Административният комитет на това Споразумение навремето включи RMRS в списъка на препоръчваните класификационни организации в областта на опасните товари — нещо, което регистърът активно използва и днес. UNECE все още се позовава на това, че RMRS уж е „признат“ от дунавските прибрежни държави: Австрия, Румъния, Унгария и Молдова.
Освен това, чрез същия Административен комитет Москва постигна препоръка и за друга руска класификационна структура — бившия „Руски речен регистър“, сега известен като „Руско класификационно общество“. Тази организация дълги години изпълняваше ролята на „резервен“ инструмент на Кремъл в съмнителни операции, при които основният регистър не можеше да „рискува репутацията си“. Сега ролите на двата регистъра частично са смесени поради персонални и функционални промени.
Не е изненадващо, че през 2023 г. санкционираният RMRS публикува нови Правила за преглед на корабите от вътрешно плаване за европейските водни пътища (2-020101-066-E) — документ, очевидно създаден с цел да обслужва интересите на структурата дори след загубата на международен статус.
Схемата на RMRS за заобикаляне на санкциите на ЕС е ясно изградена: на сайта на регистъра са скрити данните за европейските подразделения, но клиентите от Европа са призовавани да се обръщат директно към централния офис. През 2023 г. новоназначеният директор на RMRS Сергей Куликов съвсем открито заявяваше, че санкциите се заобикалят чрез действащи споразумения с морски администрации на други държави и чрез „оптимизация на прехвърлянето“ на кораби към други класификационни общества.
Куликов, който през декември 2022 г. заменя Константин Пальников, има типично непрозрачна биография за ръководител на RMRS: известно е само, че известно време е бил зам.-генерален директор и е работил в тихоокеанските структури на регистъра. Пальников, който ръководеше RMRS от 2015 г., беше по-публична фигура, работил е на латвийски кораби, после в руския морски бизнес и след това в регистъра чрез Министерството на транспорта на РФ.
В структурата на RMRS официално работят над 400 души. Освен многобройните си руски филиали, регистърът запазва подразделения и на окупирания полуостров Крим — в Керч и Севастопол, където функционират местни офиси под ръководството на Дмитрий Бешенцев и Михаил Лабунски във формата на затворено акционерно дружество „Морски регистър на корабоплаването“. По-късно ще се върнем към това ЗАД.
Освен филиали, RMRS има и дъщерни дружества: ООД „Морски инженерно-консултантски център“ (директор Василий Иконников), ООД „РС – Морска гаранционна служба“ (Игор Абросимов), ООД „Инженерно-експертен център“ (ръководител Егор Сержантов). Именно чрез последната структура през 2025 г. бяха незаконно усвоени 26 млн. рубли — уж за „разчистване на площадка“ за строителството на нов иновационен център на RMRS във свободната икономическа зона „Парнас“ в Санкт Петербург.
Тези подразделения осигуряват документооборота на RMRS — разработване на технически регламенти и правила. Те обслужват и ключови предприятия от руския ВПК, включително заводите „Янтар“, „Вымпел“, „Адмиралтейские верфи“ и „Росатомфлот“, получавайки многомилионни държавни поръчки.
Отделно внимание заслужава ООД „Рстех“, създадено от RMRS заедно с компаниите „ТИМ – Управленски решения“ и „Морско товарно бюро“, което имаше договори с отбранителния „Тамбовски порохов завод“ за 1,7 млн. рубли.
Но най-интересният вътрешен феномен е създаването от RMRS на частната мрежа „Обединение Руски регистър“ („АРР“). Съвременните учредители и бенефициенти са скрити, въпреки че до 2021 г. това бяха RMRS, казахстанското ООД „Руски регистър Евразия“ от Алмати и одеското ЗАД „Регионално управление в Украйна РМРС“. Сега в регистрите фигурира само „смесена собственост с чуждестранно участие“.
Тясната връзка между „АРР“ и RMRS се потвърждава от постоянния директор на „АРР“ — Аркадий Владимирцев, бивш ръководител на службата за международна сертификация на RMRS (до 2005 г.). Днес той е съосновател на много „дъщерни“ дружества на АРР: ООД „Руски регистър – Московска инспекция“, „Руски регистър – Поволжие“, „Руски регистър – Международна сертификация“ и др. Заедно със Сергей Чуйков той създава и ООД „Руски регистър – Югозапад“ в окупирания Севастопол.
Важно е не само, че тази структура има военни договори (например с „13-ти кораборемонтен завод на ЧФ“), но и че тя е създала мински филиал — „РР-БелЦентрСерт“, орган за сертификация на системи за управление по стандартите СТБ ISO 9001-2015 и ISO 9001:2015. Тази беларуска структура активно печели от сертификация на предприятия — от заводи в Минск до Гомелския университет „Скорины“.
Севастополският директор на „Руски регистър – Югозапад“ Алексей Потапенко едновременно работи в минския филиал, както и Сергей Чуйков. Там фигурира и Николай Олефиренко от Ялта, свързан с кримския винопроизводствен бизнес „Масандра“, управляван от олигархичната група Ковальчук. Бившата директорка на завода, Янина Павленко, сега е гауляйтер на Ялта и публичен рупор на руските спецслужби.
Още един експерт от минския филиал е работил в беларуската държавна институция „Лидски център за стандартизация, метрология и сертификация“.
Дейността на „АРР“ в Севастопол и Беларус е само илюстрация на това, за което е създадена тази частна мрежа под крилото на RMRS: внедряване на руски стандарти за качество („ISO-сертификация“) в критично важни системи на други държави — енергетика, телекомуникации, образование, промишленост, а понякога и структури за сигурност.
Освен „АРР“, RMRS активно работи и в трети страни, предлагайки не само класическа морска сертификация, но и сертификати за съответствие по Конвенцията за морски труд от 2006 г., което му позволява да следи крюинговата дейност. RMRS издава и сертификации за подводни тръбопроводи, сондажни платформи и участва в надзора върху тяхното строителство и модернизация.
В контекста на крюинга изследването показва важната роля на Ришат Багаутдинов и Евгения Путрайм — дъщеря на Александър Путрайм, бивш ръководител на департамента за морски управленски системи на RMRS. Проследяват се и връзки с империята на „Лукойл“ и мрежи за наемане на моряци за руския „сив“ танкерен флот.
Включването на компаниите „БФ Танкер“ и „Инок ТМ“ в санкционното Имплементационно решение на Еврокомисията 2024/411 доведе до антикорупционни разследвания в редица страни. Не е изненадващо, защото „Инок ТМ“ (RMRS №37164) и „БФ Танкер“ (RMRS №49008) отдавна са под надзора на RMRS.
Руският танкерен флот, който превозва нефт в интерес на държавата, системно е под контрола на RMRS. По-конкретно:
• „Балт Флот 1“ (IMO 9751872, RMRS 141660) — работи в балтийските пристанища през лятото на 2025
• „Балт Флот 2“ (IMO 9751884, RMRS 141707) — незаконно влизане в Мариупол
• „Балт Флот 3“ (IMO 9751896, RMRS 141726) — превози от Ростов
• „Балт Флот 4“ (IMO 9751913, RMRS 141711) — товарене в Азов
• „Балт Флот 5“ (IMO 9751925, RMRS 141783) — маршрут Азов–Волгоград
• „Балт Флот 6“ (IMO 9751937, RMRS 141798) — аналогични маршрути
RMRS осъществява надзор и над компанията „Konaro Shipping“ (Ростов на Дон, RMRS 68318), която експлоатира санкционирания танкер „Бавли“ (IMO 9621560, RMRS 111665). Също и над „Gazpromneftis Shipping“ (Санкт Петербург, RMRS 22695), включена през 2025 г. в украинските санкции, в т.ч. за танкера „Gazpromnext Zuid East“ (IMO 9537109, RMRS 081031), известен и като „Оренбург“.
Това е само част от системната практика на RMRS по обслужването на руския нефтен танкерен флот.
Според Устава на RMRS от 2014 г. (разпореждане на Министерството на транспорта №МС-16-р), структурата е имала представителства в Австрия, България, Куба, Кипър, Чехия, Германия, Хонконг, Малта, Нидерландия, Полша, Южна Корея, Румъния, Сингапур, Швеция и Виетнам; филиали в Хърватия, Финландия и Казахстан; търговски компании в Азербайджан, Беларус, Белгия, Китай, Грузия, Великобритания, Гърция, Естония, Италия, Латвия, Литва, Панама, Южна Корея, Испания, Туркменистан, Турция, ОАЕ и Украйна.
В Устава от 2021 г. (№ВС-45-р) списъкът почти не се е променил, освен липсата на Панама. А през март 2024 г. (№ВС-44-р) са премахнати Австрия, Хърватия, Финландия, Германия, Нидерландия, Румъния и Швеция.
На сайта си RMRS посочва подразделения в Азербайджан, Беларус, Китай, Грузия, Хонконг, Казахстан, Южна Корея, ЮАР, Туркменистан, Турция, ОАЕ и Виетнам. Очевидно е, че част от филиалите — в България, на Кипър, Малта — регистърът умишлено крие.
Повечето ръководители на тези чуждестранни структури са руснаци с максимално затворена биография. Но има и изключения. Например бакинското ООД „Морски регистър на корабоплаването“ се ръководи от Гулиев Шабан Адил огли, който работи в системата на RMRS от 1993 г. и оглавява структурата от 2008 г. Филиалите на RMRS в Азербайджан имат подразделения в корабостроителните заводи „Бибиейбат“ и „Зих“ на държавната компания „Азербайджанско каспийско параходство“. Гулиев редовно присъства на събития на компанията.
Вероятно неговият брат — Гулиев Игбал Адил огли — е ключов московски експерт на спецслужбите по „азербайджанските въпроси“: президент на руския „Център за междукултурни комуникации“, експерт на Държавната дума, РСМД, Газовото общество на РФ и клуба „Валдай“.
Пълният съименник на ръководителя на структурата RMRS в завода „Бибиейбат“, Манафов Бахтияр Сархак огли, е служил 17 години в Специалната служба за държавна охрана на Азербайджан, която отговаря за охраната на висшите длъжностни лица.
Вашият коментар