Минимум три вида пресни зеленчуци и три вида пресни плодове трябва да присъстват в седмичното меню на ученическите столове, а пълнозърнестият хляб следва да се предлага поне два пъти седмично на обяд. Това предвижда новият проект за наредба за здравословното хранене на учениците, който ще замени действащата Наредба 37 от 2009 г.
Регулациите се отнасят до храненето в ученическите столове, независимо дали храната е приготвена на място или доставена чрез кетъринг, както и в общежитията, спортните бази, центровете за подкрепа на личностно развитие и специална образователна подкрепа. Те обхващат също така предлаганите храни и напитки в училищните бюфети и вендинг машини.
Количеството плодове и зеленчуци при целодневно хранене остава 400 грама на ден. Новото изискване обаче предвижда наличието на поне три различни вида пресни зеленчуци и плодове седмично. Препоръчва се използването на замразени зеленчуци пред стерилизирани, като консервираните не бива да съдържат синтетични консерванти, подсладители и оцветители. Туршиите могат да бъдат включени единствено през зимния сезон – до веднъж седмично за обяд и до два пъти при целодневно хранене. Мармаладът и конфитюрът трябва да отговарят на стандарта за „мармалад от плодове“ и „конфитюр екстра качество“.
Минералната вода трябва да е ниско минерализирана, като се допуска предлагането и на изворна или трапезна вода.
Всеки ден в основното хранене трябва да присъства поне един вид зърнени храни, като хляб, макаронени изделия, ориз, овесени ядки, елда, просо или картофи. Пълнозърнестият хляб трябва да се предлага поне два пъти седмично, а пълнозърнести макаронени изделия – поне веднъж седмично.
Бобовите храни (боб, леща, нахут, грах) трябва да присъстват в менюто най-малко два пъти седмично при целодневно хранене и веднъж седмично при обедно хранене.
Учениците трябва да консумират поне 400 грама кисело или прясно мляко дневно. Количеството сирене и кашкавал се увеличава от 30 на 35 грама. Млечните продукти трябва да бъдат произведени от краве или козе мляко и да не съдържат изкуствени добавки. Айрянът трябва да се предлага без добавена сол или захар. Забранява се предлагането на прясно и кисело мляко с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти и ароматизанти.
Новата наредба забранява използването на преработени месни продукти като основни ястия. Допуска се единствено шунка и филе без механично отделено и формовано месо. Месото трябва да бъде само охлаждано или, по изключение, замразено. Телешкото и свинското трябва да са без видими тлъстини, сухожилия и кости, а птичето месо – без кожа. Мляното месо трябва да съдържа до 7% мазнини, а съдържанието на сол в месните продукти не бива да надвишава 1%.
Рибата трябва да бъде включвана в обедното меню поне веднъж седмично, като тя трябва да е прясна или по изключение замразена. Забранява се предлагането на солена, пушена, сушена, маринована или консервирана риба.
Консумацията на мазнини трябва да бъде в границите 25-35% от общата енергийна стойност на храната. Забранява се употребата на хидрогенирани мазнини, а пържените храни трябва да се предлагат не повече от два пъти седмично.
В проектонаредбата се предвижда в процеса на приготвяне на храна за училищата да участват не само медицински специалисти, но и експерти по хранителни технологии. По-стриктните изисквания вероятно ще доведат до увеличаване на разходите, но целта е осигуряване на по-качествени и здравословни храни с намалено съдържание на сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари.
Вашият коментар