На 27 ноември 1919 г. в Ньой-сюр-Сен, близо до Париж, е подписан Договорът от Ньой, определящ мирните условия за България след Първата световна война. Страната беше сред победените, което постави сериозна тежест върху териториалното и политическото ѝ положение.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация на Парижката конференция. Делегатите пътуват осем дни до Париж без удобства, охранявани от сенегалски войници. По време на пътуването през Сърбия, влакът е обстрелван от сръбски военнослужещи. В Париж те са ограничени в хотел „Шато дьо Мадрид“, без право да излизат без специални разрешения.
Делегацията включва Теодор Теодоров, Александър Стамболийски, Янко Сакъзов, Венелин Ганев и Михаил Сарафов. Заседанията на комисията, занимаваща се с Добруджанския въпрос и границите, започват през март 1920 г. В средата на април става ясно, че България няма да бъде поканена на подписването на предварителния договор.
Съседните страни предявяват различни претенции. Белград иска преместване на българо-югославската граница навътре в българската територия, отнемайки над 13 000 кв. км и население от половин милион българи. Гърция претендира за Западна Тракия, въпреки че тя е била част от България след Балканската война.
САЩ се противопоставят на тези претенции, опасявайки се от нова световна война. Президентът Удроу Уилсън настоява за етническо самоопределение, но Франция и Великобритания отхвърлят този подход.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. от Александър Стамболийски. Според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Други твърдят, че домакините му предлагат да я вземе за спомен, но той отказва.
Според договора, България губи Западните покрайнини, Беломорска Тракия е предадена на Гърция, а военните клаузи забраняват модерна военна техника и авиация. Репарациите възлизат на 2,25 милиарда златни франка, които трябва да се изплащат на шестмесечни вноски до 1958 г.
Вашият коментар