Руският президент Владимир Путин върви по стъпките на един друг италиански диктатор в решенията и действията си. Путин го изобразяват в същите образи, със същите хора, животни и предмети, със същите занимания, в същите дрехи и в същия ракурс, както някога Бенито Мусолини. За това писаха в The Washington Post.
В колонката си авторът припомня по-конкретно пътя на разрушителя на италианската парламентарна демокрация, и прави паралели с кремълския диктатор. Авторът се позовава на друга статия, публикувана в The Economist, която обяснява защо сегашният режим в Русия е фашизъм, в който култът към личността разчита на насилие от страна на държавата. Мусолини също използва отряди от черноризци, за да всява страх сред италианците. Култът към личността на италианския диктатор се основаваше на възстановяването на величието на Римската империя, докато култът към Путин обещава прераждането на СССР. И при двата режима насилието е насърчавано и легитимирано.
Фашизмът не може да бъде спрян. Той се разпространява както географски, така и навлиза в личния живот на хората. Пълномащабното руско нахлуване в Украйна и начинът, по който Путин насърчава руснаците да го подкрепят, е разширение на фашизма в дълбочина и ширина. През този век фашизмът може би има по-добри шансове отколкото в предишния.
От самото начало на пълномащабно нахлуване на територията на Украйна, Москва изисква активна подкрепа от гражданите за курса си. Например чрез насърчаване на доносничеството. Според бивши служители на КГБ в момента в Русия има до 4,5 милиона информатори.
Освен това Русия е на 164 място от 180 в световната класация за свобода на словото. В тези условия Путин се опитва да си изгради образ на новия вожд, уверени са експертите. Но като няма постижения в настоящето, той се опира на миналото.
Независимо от опитите объркването и безпомощността на руския президент пред метежниците да бъдат представени като признаци на сила и устойчивост, дори прокремълските Telegram канали не можаха да скрият шока си от бунта на Евгений Пригожин и частната му армия “Вагнер”, отбелязва Факти.бг.
Тези, които се надяват на промяна в Кремъл, може да смятат това за положително развитие, което показва, че пропагандните митове за единството на народа и властта са несъстоятелни. Но трябва да се отбележи също, че независимо от призивите на отделни опозиционни лидери, не се появиха сили, които да извлекат полза от въстанието. Нито демократичната опозиция, нито националистическите групи се възползваха от ситуацията, а някои от онези, които се представяха за противници на Кремъл, дори подкрепиха Путин.
През десетилетията на управление на Путин мнозинството го възприемаше като незаменима и неприкосновена фигура. Парадоксално, но този феномен работи и срещу него, тъй като руснаците бяха принудени да останат извън политиката заради страха си от затвор, и да гледат на управляващите като на привилегирована класа от „божествени същества“. Ако властта е свещена, независеща от народа или дори полуобожествена, едва ли е необходимо обикновените граждани да го защитават. Тази вкоренена пасивност и „заучена безпомощност“ може би са допринесли за липсата на съпротива срещу Пригожин.
Но бунтът на Пригожин не само показа на света безпомощността на президента Путин, но и публично обяви, че той води безсмислена война срещу Украйна, която освен това губи. Пригожин неволно показа на света следващата стъпка в по-нататъшното унищожаване на култа към личността на Путин: поражението на бойното поле. Само увеличаването на военната помощ за Украйна може да гарантира на Кремъл по-нататъшни поражения на фронта. Това е от решаващо значение не само за бъдещето на Украйна и съседните страни, но и за Русия.
Путин се опитва да доведе ситуацията до задънена улица, когато нито една от страните не може да направи решителна стъпка. Но няма да успее. Путин е в цугцванг, когато всеки негов следващ „ход“ само влошава ситуацията. Той много добре осъзнава, че поражението във войната за него ще бъде физическа смърт. И с всички сили иска да избегне това като човек, който обича да живее луксозно.
Путин разбра, че руските генерали са го измамили – “пропиляха” стотици милиарди в армия, която трябваше “да превземе Киев за 3 дни”. И всичко това се оказа надут балон.
„Мокрите мечти“ на Путин да превземе цяла Украйна бяха разбити месец след нахлуването, а край Бахмут – за втори път. Когато Украйна си върне сухопътния коридор между Русия и Крим, руснаците вече няма да могат да се противопоставят на украинците.
В Русия няма такива технологии и оръжия като HIMARS, благодарение на санкциите върху икономиката и военно-промишления комплекс. Но руснаците са намерили изход и разконсервират старата техника. Танкът, въпреки старото си оборудване, си остава танк. Скоро обаче Путин рискува да загуби и последния си „ресурс” – „пушечното месо” – руснаците, които са готови да умират заради амбициите на кървавия диктатор.
Людмила Балканова – политически анализатор
Вашият коментар