За никого не е тайна, че Пекин и Москва планират да поддържат тясно стратегическо сътрудничество и да работят заедно за защита на своя суверенитет и сигурност. По време на телефонен разговор в четвъртък, 8 февруари, китайският лидер Си Дзинпин изрази пред руския президент Владимир Путин убеждението си в необходимостта от засилване на сътрудничеството между двете страни за гарантиране на сигурността им и противопоставяне на външната намеса на Запада – съобщава агенция Блумбърг.
Си Дзинпин подчерта необходимостта от поддържане на тясно стратегическо сътрудничество между Китай и Русия и съвместна работа за защита на техния суверенитет, сигурност и интереси за развитие. Също така по време на телефонния разговор Си Дзинпин заяви готовността на Китай да засили международното многостранно сътрудничество с Русия.
В официалния дискурс на съвременна Русия Китай се възприема не само като верен приятел, но и като съюзник, особено в контекста на “конфронтацията със Съединените щати” и стремежа за формиране на “многополюсен свят” – общи концепции в руското идеологическо поле.
По държавните телевизионни канали и близките до Кремъл платформи акцентират върху идеята, че Русия и Китай рамо до рамо са заседнали в гърлото на западната хидра, която на практика е погълнала останалия свят. Нещо повече, като се има предвид размерът на двете държави, се подчертава, че те по принцип не са във възможностите на когото и да било.
Ситуацията придобива още по-абсурден характер, когато видни представители на руските медии гордо обявяват, че вече предпочитат китайски автомобили пред германски и китайски фалшификати пред западни марки. “На кого сте направили лошо?” – заявява една “журналистка”, визирайки западните санкции.
Търговският оборот между Китай и Русия за 2023 година надхвърля 240 млрд. долара, което е рекордно високо ниво. В сравнение с предходната година той е нараснал с 26,3 %. През изминалата година износът от Китай за Русия се е увеличил с 46,9% и е достигнал почти 111 млрд. долара. Русия изнася за Китай основно енергийни продукти като нефт, природен газ и въглища, както и метали, дървен материал, зърнени култури и морски дарове. Русия доставя на Китай повече от половината от общия си износ на въглеводороди. През 2023 г. доставките на руски петрол за Китай възлизат на 107 млн. тона, което е с една четвърт повече от предходната година. По данни на Росселхознадзор руските доставки на рибни продукти за Китай също надхвърлят половината от общия износ на тази стока.
На свой ред от Китай в Русия влизат по-широк спектър от продукти, включително автомобили, компоненти, смартфони, промишлено оборудване, друга електроника и стоки за бита. Русия е водеща по обем на вноса на автомобили от Китай. През първите пет месеца на 2023 г. Китай е експортирал за Русия значително повече автомобили, отколкото за която и да е друга държава, почти два пъти повече, отколкото за Мексико, която заема второ място по обем на доставки. В периода след налагането на санкции на Русия, списъкът на внасяната китайска продукция се разшири още повече.
Скептиците в Русия по отношение на сътрудничеството с Китай често го определят като “спътник”, което означава, че в определен период от време и по някои въпроси интересите на Русия и Китай съвпадат и съответно двете страни се движат в сходни посоки. Пътищата им обаче могат както да се разминат, така и да се пресекат, което вече се наблюдава на практика. Мнозина все по-често изразяват съмнения относно мотивите на Китай.
Още повече, че Китай се стреми към обезпечаване на сигурността си по границата си с Русия, като същевременно вижда в съседката си потенциален нов пазар за своите автомобилни, телевизионни и мобилни технологии. Като втора по големина икономика в света Китай се стреми да се възползва от спадащите цени на руския нефт и газ.
И на фона на новините за укрепването на приятелството между двете страни си отговорете на въпроса: може ли да има приятелство между, да речем, мечка и динозавър? Китай е много древно политическо “животно”, с огромен брой собствени идеологически и цивилизационни основи, със своите комплекси, в частност за опиумните войни и много други реваншистки идеи. Китай гледа на Русия като на някакъв необработен северен малък съсед, на когото е бил даден огромен шанс, но той го е пренебрегнал по всички възможни начини и като цяло е демонстрирал пълния си провал.
По някакъв начин в Китай дори се стигна до преоценка на стратегическите отношения с Руската Федерация в контекста на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Все пак Пекин следваше траекторията на своеобразна “дружба” с РФ, което много добре се вижда, ако се прочетат китайски и руски доктринални документи, че те наистина вървят към договор за всеобхватен военен съюз. И в един момент, около шест месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, тези планове бяха сериозно преразгледани. Имаше няколко посещения на китайския министър на отбраната в Русия и много други неща, които показват, че все пак този процес не спира така леко и по инерция, както се очакваше. И съответно, можем да предположим, че Китай в много отношения е преразгледал плановете си по отношение на Русия, и през цялото време е действал не от позицията на дружбата, каквато никога не е имало между Китай и Русия.
В съвременния контекст за Китай Русия не е нищо повече от обект за реализиране на собствените му геополитически амбиции. Днес тя е супермаркет преди затварянето му, в който Китай има ВИП карта за достъп, като и Турция, Индия и други субекти, които се опитват да купуват оттам всичко, което им е необходимо, с отстъпка. Китай откровено използва Русия. Но периодично се разплаща с нещо, защото зависимостта на Русия от Китай не бива да се надценява. Руската Федерация винаги се е страхувала да не бъде погълната от Китай, а руският елит не блести с желание да се “слее в екстаз” с Китай. Но зависимостта на Русия е колосална и Китай се възползва от нея. Ето защо отношенията им не са свързани с приятелство, подкрепа или сближаване, а когато е изгодно за Китай – той го прави, а когато не му е изгодно, когато зависимостта от западните активи е много по-голяма, блокира използването и сътрудничеството.
Така че за такива европейски страни като България, например, да се възприема Русия като възможен делови или бизнес партньор е път “за никъде”. В обозримо бъдеще е все по-слабо се видима суверенност на Русия в разширяване на влиянието й в Европа, без да гледа към “големия си брат”. Освен това нарастващата зависимост на Москва от Пекин не е добра за сигурността на Европа – никой не може да бъде сигурен, че след няколко години Москва няма да предприеме мащабна агресия (или дори война) срещу цяла Европа в името на своя “феодал”.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар