Русия влезе в украинската война (без да нарича конфликта директно “пълномащабна война“, а продължавайки да си играе с термина „специална военна операция“), повтаряйки грешки, които вече са довели до поражения в нейната история, като Кримската , Японската и Първата световна война. В тези конфликти Русия традиционно дълго игнорираше загубите си и продължаваше да се бие, самоубеждавайки се, че въпреки загубите ще спечели. Украйна се оказа ново изпитание за Русия, където бяха използвани напълно нови тактики и стратегии, които поставиха руската армия в трудна ситуация, подобно на предишни конфликти. Русия, както вече й се е случвало, е изправена пред изчерпване на своите ресурси и сили.
Според американски анализатори от Института за изследване на войната (ISW) Путин прави директни паралели между сраженията в Украйна и известни битки от Втората световна война. Според анализаторите, обаче в неотдавнашната си реч руският президент Владимир Путин се доближи повече от всеки друг руски официален представител до това да нарече случващото се в Украйна война. Посланието на Путин към руската публика беше, че т. нар. „операция“ представлява военно усилие, отбелязва американският анализаторски център.
Той сравни боевете в Украйна със съветските битки по време на Втората световна война, включително Сталинград и Курск. Путин направи паралели и между следвоенните програми като подпомагане на ветераните след падането на нацистка Германия и плановете на РФ след въображаемата й победа в Украйна. „Тези директни паралели между „специалната военна операция“ и Втората световна война са може би най-близки до нещо като признание от страна на Путин или който и да е друг руски официален представител, че в Украйна се води истинска война“, отбелязва ISW.
Проблемът обаче не е само във военните неуспехи на Русия, но и в отношението й към международните договори и задължения. Русия често не се придържа към договорите, което създава нестабилност и недоволство в световната общност. След загуби в предишни войни Русия трябваше да се откаже от територии, но руснаците, имайки неясни представи за своите граници, не винаги реагираха на това драматично. Те вярваха, че териториите могат да се върнат в бъдеще и това доведе до объркване по отношение на границите. Да припомним, че СССР имаше действащ договор за ненападение с Полша, но цинично го наруши. Това демонстрира стойността на договорите с агресора. Сталин също получи такъв урок през 1941 г., а Украйна – сега. В крайна сметка украинската държава подписа с руснаците множество договори, включително Будапещенския меморандум и Договора за приятелство и граници.
Колкото до бъдещето на Русия след украинската война, то е под въпрос. Руското ръководство, осъзнавайки поражението, може да се опита да се спаси, което ще остави отговорността за бъдещето на страната на световната общност. Този ангажимент ще изисква креативност и интелигентност, за да се избегне колапсът на руското общество и да се предотврати дестабилизацията на региона и света.
Най-лошото е, че Русия продължава да живее както в миналото според логиката на Сталин и в същото време на Хитлер. Путин и неговото обкръжение също мечтаят за „зони на влияние“ и не искат да признават ценностите на демокрацията. Путин се опита да наложи своята визия за историята на света. Агресията срещу Украйна беше част от тези опити.
Но ситуацията се промени – Украйна не повтори трагичния път на Полша през 1939 г., светът не я изостави на произвола на съдбата и сега агресорът получава удар по зъбите. Истината побеждава. Русия може да пренаписва историята в училищните учебници колкото си иска, да издига паметници на Сталин и да изгражда своя собствена версия на фашизма, наречена „рашизъм“, крещейки „Можем да го повторим“, но предвид стратегията й във войната срещу Украйна, не може да се говори за никаква реална победа.
Русия срещна едва ли не за първи път в историята твърд военен отпор в лицето на Украйна и без да отчита миналите грешки, продължава да вярва, че има възможност да обърне хода на събитията в полза на РФ. В същото време ръководителят на канцеларията на президента на Украйна отбеляза, че „никой не знае колко ще продължи този период от време [до победата на Украйна], но вече е изминат дълъг път“. „Киев няма да се успокои, докато руснаците не върнат всички територии до последния сантиметър украинска земя. Не искаме нищо друго освен победа и връщане на мира на нашата земя“, каза Андрий Ермак.
Настъпвайки същите мотики, Кремъл се опитва да воюва по стратегиите на СССР и Руската империя. Основните промени са само в това, че руските въоръжени сили извършват военни престъпления, които могат да се сравнят само с ужаса, който нацистка Германия донесе със себе си по време на Втората световна война.
В заключение, ситуацията в Украйна и бъдещето на Русия изискват нови решения и стратегии, за да се избегне повтарянето на исторически грешки и да се осигури стабилност и мир в региона. Или по-точно, можем да перефразираме така: само нов „Нюрнбергски процес” ще може да сложи край на конфликта.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар