Нападението срещу германския антиислямски активист Михаел Щурценбергер на 31 май, при което беше убит полицай, предизвика вълна от резонанс в германското и европейското общество. Щурценбергер беше известен с радикалните си антиислямски възгледи и участието си в различни протестни движения срещу разпространението на исляма в Европа.
Раненият полицейски служител претърпя спешна операция и беше поставен в изкуствена кома, но в неделя вечерта почина. Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че е дълбоко засегнат от новината за смъртта на полицая. “Неговата отдаденост да пази сигурността на всички нас заслужава най-високо признание. Мислите ми са със семейството му и с всички, на които им липсва в тези горчиви часове”, написа той в социалната мрежа X .
Нападението беше извършено по време на митинг на Pax Europa, който беше излъчван на живо в интернет. На видеозапис, разпространен в социалните мрежи, се вижда как мъж с очила и дълга брада намушква с нож хората, събрали се на щанда на Pax Europa. Няколко мъже безуспешно се опитаха да му отнемат ножа, обаче нападателят беше спрян само от изстрел на полицай. Според органите на реда вероятният извършител е 25-годишен афганистанец, който живее в Германия от 2014 г., женен е и има две деца. В жилището му в град Гепенхайм в провинция Хесен беше извършено претърсване. След нападението на пазарния площад в Манхайм той е бил ранен от изстрел на полицейски служител. Нападателят е бил опериран, но състоянието му не позволява да бъде разпитан.
Въпреки че мотивите за нападението все още не са официално установени, този инцидент може да бъде използван от различни сили за популяризиране на собствените им наративи и идеологии. От една страна, руските медии и потребителите на социалните мрежи активно разпространяват мнението, че нападението е станало заради неконтролируемата мюсюлманска миграция в Европа, обвиняват исляма и призовават за по-строги мерки срещу мигрантите. Подобен наратив може да е от полза за Кремъл за засилване на разделението и радикализацията в европейското общество.
От друга страна, не бива да се забравя, че Щурценбергер открито подкрепи Украйна във войната срещу руската агресия, свързвайки тази борба с антиислямската си позиция. Следователно не е изключено Русия да използва радикални ислямисти за извършване на терористични атаки в Европа в опит да дестабилизира ситуацията в навечерието на важни международни срещи или срещи на върха, посветени на мирното уреждане на конфликта в Украйна. За това отчасти свидетелства разследването на The Telegraph, в което се посочва, че Русия вербува крайно десни екстремисти и престъпници за извършване на нападения в Обединеното кралство и други държави от НАТО.
Според източниците, вербуваните от руснаците терористи са отговорни за поредица от атаки в Западна Европа и САЩ през последните шест месеца. Твърди се, че те са наети от “тайни офицери на ГРУ” (вероятно става дума за Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили — военното разузнаване) и членове на групата “Вагнер”.
Съгласно източник от разузнаването, ГРУ изгражда мрежа от десни терористи, които да атакуват цели в страните членки на НАТО. Тези нападения вече се извършват от известно време в различни държави от Северноатлантическия алианс. Разузнавателните служби предупреждават своите правителства за реалната заплаха.
Руските вербовчици се насочват към десни екстремисти с оглед на техните проруски и пропутински възгледи, както и на склонността им към насилствени действия. Кремъл е принуден да прилага тактика, подобна на иранската, като въвлича в терористични действия организирани престъпни групи. Руските диверсии са ограничени по мащаб и не приличат на смъртоносните ислямистки терористични атаки. Марк Галеоти, директор на лондонския анализаторски център Mayak Intelligence, вижда в това знак, че на този етап Кремъл сдържа своите терористи по политически причини. “Въпреки че Путин говори за война срещу Запада, той всъщност избягва открит конфликт. Русия използва операции, които са малко под прага на ескалацията”, казва анализаторът.
Използването на външни групировки от страна на Москва за постигане на интересите му в Европа и на Запад като цяло става особено актуално на фона на продължаващата агресия срещу Украйна и по-широката конфронтация със западния свят. Включването на различни радикални и екстремистки групи, които действат в интерес на Москва, но формално не са пряко свързани с руските власти е един от ключовите елементи на руската стратегия за хибридна война. По този начин Кремъл се опитва да прикрие участието си в действията за дестабилизация и да запази впечатлението за невинност. Ярък пример за тази стратегия е използването на проруски бойци и наемници по време на войната в Донбас от 2014 г. до 2022 г., които официално не са част от руските сили.
В допълнение към терористичните дейности Кремъл активно използва външни групи за разпространение на пропаганда, дезинформация и разделяне на западните общества. Това става чрез финансиране на маргинализирани политически сили, контролирани медии и блогъри, както и чрез операции за влияние в социалните медии. Тази стратегия позволява на РФ да избягва пряка отговорност за действията си, да задълбочава вътрешните противоречия в западните държави и да подкопава единството на евроатлантическата общност. В същото време Москва се опитва да се представи като жертва на западната русофобия и дискриминация.
Много е сложно да се противодейства на подобна хибридна агресия, защото е трудно да се открие и идентифицира в ранните ѝ етапи. По тази причина Западът трябва да засили сътрудничеството в областта на разузнаването, киберсигурността и контраразузнавателните дейности и активно да противодейства на руската пропаганда и дезинформация в информационното пространство. Важно е също така да се обърне внимание на въпроса за миграцията в Европа, който Русия често се опитва да използва, за да създава кризи в своя полза.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар