Очевидната непоследователност на публичната позиция на Кремъл по отношение на атаките срещу руска територия има редица практически последици за бъдещото водене на войната. Миналата седмица Украйна направи голям дипломатически пробив, като получи разрешение от ключови съюзници да нанася удари по руска територия, използвайки западни оръжия. Реакцията на Русия на тази знаменателна новина граничеше с истерия, като множество кремълски служители и пропагандисти осъдиха Запада и обещаха ужасни ответни мерки.
Владимир Путин очаквано излезе с изявление, разкривайки поредната тънко завоалирана ядрена заплаха, която се превърна в негова визитна картичка. В речта си в Ташкент Путин предупреди европейските лидери за “сериозни последици”, а след това им напомни за собствената им уязвимост. “Те не трябва да забравят, че страните им са малки и гъсто населени, и този фактор трябва да бъде отчетен, преди да се говори за удари дълбоко в руската територия”, коментира той.
Отговорът на близкия съюзник на Путин и бивш руски президент Дмитрий Медведев съдържаше още по-ясна ядрена заплаха. Медведев, който в момента е заместник-председател на руския Съвет за сигурност, заяви, че би било “фатална грешка” западните лидери да вярват, че Русия не е готова да използва ядрени оръжия срещу Украйна или отделни членове на НАТО. “Това, уви, не е опит за сплашване или ядрен блъф”, каза той.
Използването на ядрен шантаж от страна на РФ, разбира се, вече не е особено изненадващо. От първите дни на нахлуването в Украйна Путин често гърми с ядрени оръжия като част от по-широките руски усилия за установяване на т.нар. червени линии и подкопаване на западната подкрепа за Украйна. При все това последният пример за ядрено пъчене заслужава по-внимателно разглеждане, защото неволно дава представа за политическите реалности, които стоят зад възвишената имперска реторика на Путин за завладяване и анексиране.
Споменавайки “малки и гъсто населени страни”, Путин явно се надяваше да сплаши опонентите си и да даде ясно да се разбере, че използването на западни оръжия на руска територия е основна червена линия за Кремъл. Но следвайки логиката на самата Русия, тази конкретна “червена линия” вече е била пресичана стотици пъти. От 2022 г. насам Украйна редовно използва западни оръжия в окупираните украински региони, които според Путин вече са част от РФ, без това да предизвика забележима ескалация от страна на Москва. Изглежда, че някои места в новата руска империя на Путин са по-руски от други.
Според Бен Ходжис, бивш командващ на американските сили в Европа и старши съветник по логистиката на НАТО, украинците “систематично работят, за да направят Украйна непригодна за живеене за руските войски.”
Владимир Путин е инвестирал значителни средства във военната инфраструктура в Крим и сега тя е под заплаха. Според британския стратег Лорънс Фридман Крим е слабо място за Русия — тя има твърде много за защита там, така че “това е най-добрият начин Украйна да окаже реален натиск върху Путин да направи отстъпки в бъдеще.” Бившият съветник на германското министерство на отбраната Нико Ланге се съгласява с мислите на Фридман, като посочва, че Крим “е най-жизненоважният актив на Русия; но той е и много уязвим.”
В The Economist се подчертава, че Украйна се опитва да превърне Крим в пасив за Путин, а не в актив. Целта е да се изолира полуостровът, да се “задуши” като логистичен център – и по този начин да се изтласкат руските въздушни и морски сили от Южна Украйна.
Според The Economist Украйна вече е демонстрирала способността на френско-британските крилати ракети Storm Shadow/SCALP, както и на собствените си морски безпилотни летателни апарати, да поразяват руски военни кораби, особено големите десантни кораби “Ропуха”, които се използват като военни транспортни съдове и повечето от които са унищожени.
Твърденията на Путин за “сериозни последици” за страните, които позволяват на Украйна да нанася удари по руска територия, са все по-празни. По същество заплахите му за ядрена ескалация изглеждат като отчаяни опити за възвръщане на изгубеното влияние. Крим, анексиран от Русия през 2014 г., е юридически част от Украйна съгласно международното право. Следователно не е необходимо Киив да иска разрешение от Запада за нанасяне на удар по Крим — това е негова суверенна територия.
Ако западните страни действително позволят на Украйна да използва предоставените й оръжия за атаки срещу военни обекти на руска територия, това ще означава окончателен крах на концепцията на Путин за “червените линии”. Заплахите на Москва ще бъдат пренебрегнати, а способността ѝ да възпира вражески действия ще бъде подкопана. За Путин това би било олицетворение на най-лошия му кошмар — окончателният знак, че Русия е загубила статута си на велика сила и се е превърнала в държава парий на международната сцена, което не ѝ позволява да продължи агресията срещу Запада и Украйна.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар