Въпреки че общите нива на заетост през второто тримесечие на 2025 г. остават сравнително стабилни, данните разкриват значими промени в структурата на заетите – както по възраст, така и по образование, сектори и професионални профили. Това сочи актуален анализ на Института за пазарна икономика, базиран на информация от Националния статистически институт.
Младите изпадат от пазара, възрастните остават активни
Данните по възрастови групи показват ясно изразени разминавания. Най-силен е спадът при младежите между 15 и 24 години – заетостта им се понижава с 3.1 процентни пункта спрямо година по-рано. Неочаквано рязък е и спадът при хората на възраст 25-34 години – цели 6.2 п.п., въпреки че предишните години сочеха положителна тенденция.
По-умерен е спадът при работещите между 35 и 54 години, където понижението варира между 1.8 и 2.8 п.п. На другия полюс са най-възрастните участници на пазара – над 65 години – при които има ръст от 0.4 п.п. в сравнение със същия период на 2024 г.
Анализаторите посочват, че трудният достъп до работа при младите може да е свързан с по-слабия сезонен труд в туризма и селското стопанство. В същото време растящата заетост при възрастните вероятно е резултат от отлагане на пенсионирането и икономическа активност сред пенсионерите.
Образованието става все по-ключово
Профилът на заетите по образователно ниво също се променя. Хората с висше образование запазват стабилни позиции, а дори бележат лек ръст (1.2 п.п.). За сметка на това, при нискоквалифицираните се наблюдава рязко отстъпление – при хората с основно образование спадът е 3.2 п.п., а при тези с начално или без образование – 2.7 п.п.
Тези данни говорят за засилена нужда от по-образовани и подготвени кадри, докато възможностите за заетост при по-нискоквалифицираните продължават да се свиват.
Секторни размествания: спад в индустрията, ръст при високата добавена стойност
Сред различните икономически дейности се открояват няколко ключови тенденции. Преработващата промишленост продължава да се свива – заетите в сектора намаляват с 9% спрямо година по-рано, в контекста на отслабващото индустриално производство. И строителството отбелязва спад на заетостта (-4%), въпреки нарастващата добавена стойност и недостига на работна ръка.
След години на растеж, хотелиерството и ресторантьорството също отчитат сериозен спад – 4% по-малко заети спрямо 2024 г.
Обратното се наблюдава в сектори с по-висока добавена стойност. Информационните технологии се възстановяват след спад през 2024 г. и през настоящата година бележат ръст от 3%. Финансовият сектор и застраховането се разширяват с 10%, а държавната администрация също расте с 8% за втора поредна година.
Минималната заплата – двойно острие за нискоквалифицираните
Анализът обръща внимание и на въздействието на механизма за определяне на минималната работна заплата, която вече е обвързана със средната. Макар това да носи по-голяма предвидимост за бизнеса и работещите, ефектът върху нискоквалифицираните е спорен – по-високата минимална заплата може да ограничи възможностите им за влизане в официалната икономика и дори да ги тласне към сивия сектор.
Вашият коментар