В съвременната геополитическа реалност мирните инициативи стават все по-редки, особено когато става дума за продължаващата руско-украинска война. Поредният опит на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган да предложи компромисен вариант за уреждане на конфликта демонстрира истинското лице на руската дипломация – имитация на готовност за мир при пълно нежелание за водене на реални преговори.
Планът на Ердоган, представен преди срещата на върха на Групата на двайсетте (Г-20) в Рио де Жанейро, изглеждаше като добре обмислена дипломатическа инициатива с елементи на стратегически компромис. Турският лидер предложи конкретна схема за уреждане на конфликта: Украйна да отложи въпроса за членство в НАТО за поне десет години, в замяна на значителни гаранции за военни доставки и създаване на демилитаризирана зона в източната част на Донбас с международен миротворчески контингент.
Детайлите на плана на Ердоган показват сериозна дипломатическа подготовка. Турски официални лица в разговори с агенция Bloomberg открито признаваха трудността Украйна да приеме такова предложение, но смятаха този подход за най-реалистичен спрямо деескалацията на конфликта. Освен това Ердоган разполагаше с разузнавателна информация за потенциални териториални загуби на Украйна, ако бойните действия не бъдат спрени в най-близко бъдеще.
Международният дипломатически контекст преди срещата на Г-20 също беше изключително напрегнат. Канцлерът на Германия Олаф Шолц за първи път от две години проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Президентът на Франция Еманюел Макрон, от своя страна, заяви, че Путин „не иска мир“ и не е готов да води конструктивни преговори. В тази обстановка турската инициатива изглеждаше едва ли не последният опит за намиране на компромис.
Реакцията на Кремъл на мирния план беше светкавична и изключително цинична. Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков веднага заяви, че „вариантът за замразяване на линията на военния сблъсък е неприемлив за руската страна“. Тази реакция е класическа илюстрация на двуличната позиция на руското ръководство: гласно заявявайки готовност за мир, на практика те отхвърлят всякакви реални предложения.
Принципно важно е да се разбере, че отказът на Русия от всякакви мирни инициативи е системна стратегия, а не случайност. Кремъл възприема войната не като конфликт, който трябва да бъде прекратен, а като инструмент за постигане на геополитически цели. Всякакви предложения за прекратяване на огъня или териториален компромис се разглеждат изключително като слабост, а не като възможност за спасяване на човешки животи и спиране на разрушенията.
Политически лидери и анализатори, които продължават да смятат, че с Русия може да се договори или че поредният мирен план може да бъде приемлив, демонстрират или политическа неопитност, или открит интерес от продължаването на конфликта. Всеки нов план на Кремъл за „мирно уреждане“ е поредна стратегия за манипулация, единствената цел на която е създаване на видимост за миротворческа дейност.
Турската инициатива на Ердоган илюстрира този подход. Планът, който предвиждаше взаимни компромиси и международни гаранции, беше моментално отхвърлен. Това е поредното доказателство, че за руската власт мирът е празна дума, а войната – осъзнат геополитически избор.
Международната общност все по-често осъзнава, че единственият език, който настоящият руски режим може да чуе, е този на твърдото съпротивление и последователната изолация. Дипломатически инициативи, подобни на плана на Ердоган, само подчертават системния подход на Русия към войната като инструмент на външната политика.
Важно е да се отбележи, че дори умерени и компромисни планове като този на Ердоган срещат категоричен отказ от страна на руското ръководство. Това показва, че Русия не е заинтересована от реално мирно уреждане и използва дипломатическите платформи единствено за пропагандни цели.
Така турският мирен план се превърна в поредното доказателство, че Русия търси не мир, а временна пауза за натрупване на сили и подготовка за нови военни действия. Международната общност трябва да продължи курса на подкрепа за Украйна и последователна изолация на агресора.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар