Стремежът към мир е общо желание на всички цивилизовани народи. Но постигането на мир в условията на въоръжена агресия е невъзможно чрез отстъпки или „умиротворяване“ на агресора. Историята многократно е показвала: когато агресорът не срещне съпротива, той само увеличава апетитите си. Ето защо единственият реалистичен път към мира е запазването и засилването на натиска върху Русия — политически, икономически и военен.
Санкции, изолация и помощ — основата на международния натиск
Ключовите инструменти, които светът използва за сдържане на агресора, остават международните санкции, дипломатическата изолация на Кремъл и военната помощ за Украйна. Санкциите ограничават достъпа на Русия до ресурси, технологии и финансиране, дипломатическата изолация подчертава нейната токсичност за цивилизования свят, а доставките на оръжие за Украйна позволяват отблъскване на настъпленията и освобождаване на временно окупираните територии.
Тези елементи работят в синергия — едно без друго не дава достатъчен ефект. Обратното — отслабването на натиска само ще удължи войната и ще задълбочи страданията.
Митът за “нечувствителната към натиск” Русия
Руската пропаганда активно разпространява тезата, че Русия „не реагира“ на външен натиск. В действителност историята показва, че именно под натиска на мощни санкции и военни неуспехи Кремъл влиза в преговори. Така беше и при Минските споразумения, така се случва и сега — всяко военно поражение принуждава Русия да променя риториката си и да търси варианти за „замразяване“ на конфликта.
Но да се водят преговори без промяна на агресивната политика означава само да се печели време. Само засиленият натиск може да накара Русия да премине от манипулации към истински диалог.
Ролята на САЩ и новите санкции
Особено важни в тази ситуация са новите санкции от страна на Съединените щати. Засилването на ограниченията върху руския петролен износ, финансови транзакции и вноса на критични технологии пряко засяга способността на Кремъл да финансира своята военна машина. Всеки блокиран долар означава спасен украински живот.
Украйна се бори за справедлив мир
Украйна вече е показала на целия свят, че е готова да защитава своята земя и своя народ. Ние не се борим просто за територия — ние се борим за принципи: свобода, достойнство и справедливост. Но без решителната подкрепа на международната общност тази борба ще бъде по-трудна и по-дълга.
Днес целият цивилизован свят трябва да се обедини около един прост, но жизненоважен принцип: мир е възможен само когато агресорът понесе поражение, а не печалба. Затова стратегията на максимален натиск не е война — това е пътят към мира.
Лъжливите обвинения на Кремъл: как Русия манипулира фактите, за да оправдае войната
В стремежа си да оправдае агресията и да прехвърли вината за продължителната война, Кремъл прибягва до поредна вълна от дезинформация. Един от примерите е циничното изявление на помощника на президента на РФ Владимир Медински, който обвини Украйна в провалянето на мирните преговори в Истанбул. Тези твърдения не само че са неоснователни, но и съзнателно лъжливи – целящи да дискредитират Украйна в очите на международната общност.
Манипулация на фактите: фалшивата история за „взривения влак“
Преди втория кръг от преговори в Истанбул Медински заяви, че Украйна уж „взривила пътнически влак“ в Брянска област на Русия. Но дори руски медии опровергаха тази информация: инцидентът е станал половин час след срутването на мост, а железопътните служители не били предупредени. Това не е диверсия, а пример за техническа или организационна небрежност от страна на самите руски власти.
Кремълският мит за „украински тероризъм“
Подобни лъжливи обвинения са част от по-широка кремълска стратегия за очерняне на Украйна. С твърдения за „терористична дейност“, Москва се опитва да оправдае собствените си престъпления – най-вече масирания въздушен терор срещу мирни украински градове. Обстрелите на цивилна инфраструктура, болници, училища и жилищни сгради – това е истинският терор, извършван от руската армия.
Кой всъщност саботира преговорите?
Истината е, че именно Русия има интерес да протака или проваля преговорния процес. Москва се стреми да спечели време, да прегрупира силите си и да продължи войната при изгодни за себе си условия. Кремъл не показва никаква реална готовност за мир. За разлика от него, Украйна последователно настоява за справедлив мир – с възстановяване на суверенитета и търсене на отговорност от агресора.
Какво трябва да направи светът
В тази ситуация международната общност трябва ясно да разграничава истината от пропагандата. За да бъде принуден Кремъл да седне на масата за истински преговори, не са достатъчни призиви за „деескалация“. Нужно е да се засили цялостният натиск върху агресора – чрез икономически санкции, дипломатическа изолация и военна подкрепа за Украйна. Само решителността на цивилизования свят може да спре войната, която Москва се опитва да удължи на всяка цена.
Вашият коментар