През нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. цар Фердинанд заповядва на помощник-главнокомандващия генерал-лейтенант Михаил Савов да започне настъпление на българските войски срещу сръбската и гръцката армия. Тази заповед е дадена в контекста на нарастващото напрежение в Балканския съюз след подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г., който сложи край на Първата Балканска война.
Причини за войната
След Лондонския мирен договор, който слага край на войната, напрежението между съюзниците България, Сърбия и Гърция започва да расте. Докато през 1912 г. България успява да създаде успешен съюз срещу Османската империя, то през месеците около подписването на мирния договор София изпада в международна изолация.
Военни действия
Първоначални успехи и контраофанзива
На 17 юни 2-ра българска армия отблъсква гръцките войски по долината на река Струма и превзема Гевгели, прекъсвайки връзката между гръцките и сръбските части. Въпреки този успех, на следващия ден българското командване получава заповед да спре настъплението и да премине в отбрана, с цел конфликтът да се реши по дипломатически път. Това дава възможност на гръцката армия на 19 юни да премине в контранастъпление и да принуди българските части да се оттеглят на север към Кресненското дефиле. На 4 юли гръцките войски подновяват настъплението по долината на река Струма и до 7 юли успяват да се установят в района на Благоевград. В същото време, Източната гръцка група напредва по поречието на река Места, завладява Гоце Делчев и на 9 юли прониква в Разложкото поле.
Действия на 4-та българска армия
На 16 юни 4-та българска армия получава заповед за настъпление и преминава реките Брегалница и Злетовска, овладявайки подстъпите на връх Султан тепе в Осоговската планина. Въпреки това, настъплението е прекратено, което дава възможност на сръбските части да преминат в контранастъпление и на 27 юни да излязат пред Калиманската позиция, където са спрени от българските войски.
Румънско и османско участие
След отказа на българското правителство да се откаже от Южна Добруджа, на 28 юни във войната влиза и Румъния, чиито войски безпрепятствено достигат Пирдоп, Златица и Софийското поле, както и овладяват Добрич, Балчик и Варна. Османската армия също навлиза в югоизточните територии на България и превзема Люлебургас, Лозенград и Одрин.
Мирни преговори и последици
При създалите се условия българското правителство започва да търси мирно решаване на конфликта. Преговорите водят до Букурещкия мирен договор, подписан на 28 юли 1913 г., по силата на който България отстъпва Южна Добруджа на Румъния, а границите със Сърбия и Гърция са променени в тяхна полза. На 16 септември е подписан и Цариградският мирен договор с Османската империя, според който България запазва Беломорска Тракия, но отстъпва Одрин, Лозенград, Бунархисар и Люлебургас.
Първа национална катастрофа
Тези събития водят до първата национална катастрофа за България, която губи значителни територии и международно влияние, а последствията от тази война остават дълбоко вкоренени в българското общество и политика.
Вашият коментар