,

Медведев заплашва Европа с „casus belli“ заради замразените руски активи: какво означава това за ЕС

На 4 декември 2025 г. заместник-председателят на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев публикува поредното агресивно изявление в своя Telegram канал. Той заплаши Европейския съюз, че използването на замразените руски активи в полза на Украйна може да се превърне за Москва в „casus belli“ — формален повод за война. Според Медведев, ако средствата бъдат предоставени на Украйна под формата на репарационен заем, тяхното „връщане“ щяло да стане „не чрез съд, а чрез истински репарации в натурална форма“ — тоест със сила.

Подобни изявления не са нови за риториката на руския политик, но този път те прозвучаха на фона на трудните вътрешни преговори в ЕС относно създаването на нов механизъм за финансова подкрепа за Украйна.


Защо активите се превърнаха в ключов въпрос

След началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна ЕС замрази над 200 млрд. евро руски държавни и частни активи, значителна част от които се намират в Белгия. Днес Европейският съюз разглежда тези средства като потенциален източник за дългосрочна подкрепа за Киев:

  • чрез пряко използване на печалбите от активите;
  • или чрез механизма на репарационен заем — кредит, който Украйна получава сега, а бъдещото му погасяване се покрива от руските активи.

Именно Белгия — държавата, в която се съхранява най-големият обем руски средства — се превърна в най-силния критик на тази схема. Брюксел настоява за допълнителни юридически гаранции и се опасява от рискове — както от евентуални ответни действия от Москва, така и от бъдещи съдебни спорове.

На този фон Кремъл активно се опитва да разклати позицията на ЕС. Изявлението на Медведев е типичен елемент от подобна информационна стратегия.


Какво стои зад заплахите на Медведев

1. Активите са болезнена тема за Кремъл

Москва възприема тези средства като част от своя държавен ресурс и символ на суверенитет. Затова всякакви западни инициативи за тяхното използване предизвикват остра реакция.
ЕС от своя страна търси ефективни инструменти, за да компенсира щетите, нанесени на Украйна от руската агресия.

2. Заплахите са натиск, а не реални намерения

Риториката за „casus belli“ цели да внуши страх в европейските столици и да предизвика съмнения относно правната и политическата целесъобразност на използването на активите.
Кремъл често тества границите на западната търпимост с подобни заявления: ако реакцията е слаба, Москва си позволява следващ етап на ескалация.

3. Ролята на Медведев — да бъде „ястребът“ на режима

Бившият президент на Русия през последните години се превърна в основен носител на агресивна, крайна риторика. Той съзнателно се позиционира като политик, готов на ултиматуми и силови заплахи.
Това му помага да укрепва позициите си в руската политическа система, където твърдата линия се възприема като доказателство за лоялност към Путин.

4. Кремъл използва разногласията вътре в ЕС

Преговорите за репарационния заем са съпроводени от несъгласия между държавите членки. Москва се стреми да засили страховете от юридически последствия или възможна ескалация.
Така Русия се опитва да накара ЕС да отложи или да блокира създаването на механизъм, който може да гарантира устойчивата финансова подкрепа за Украйна в дългосрочен план.

5. Изявлението има и вътрешнополитическа функция

В Русия подобни заплахи се представят като демонстрация на сила срещу „враждебния Запад“. Това подпомага поддържането на мобилизационни настроения, оправдава военните разходи и укрепва контрола над обществото.


Какво означава това за Европа

Заплахите на Медведев не променят реалната стратегическа ситуация, но:

  • представляват опит да се влияе върху решенията на ЕС относно финансирането на Украйна;
  • създават информационен натиск върху държавите, които се колебаят;
  • могат да затруднят диалога между страните членки, особено относно ролята на Белгия;
  • напомнят, че Кремъл системно използва психологически и информационни инструменти, за да забавя подкрепата за Киев.

Днес ЕС се намира в момент, в който трябва да вземе решение с дългосрочни последици. Ако бъде изграден устойчив механизъм за използване на руски активи, Украйна ще получи силна финансова основа за години напред. А именно това Москва се стреми да предотврати.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *