На 12 април 2026 г. в Унгария ще се проведат парламентарни избори, които може да се окажат най-рисковите за министър-председателя Виктор Орбан през последните години. Според повечето социологически проучвания той изостава от опозиционния политик Петер Мадяр. В същото време действащият премиер разполага със съществено структурно предимство — изградена система за медиен контрол, която значително затруднява политическата конкуренция.
Архитектура на контрола: KESMA
Ключов елемент на тази система е Central European Press and Media Foundation (KESMA). През 2018 г. стотици медийни активи — от регионални вестници до онлайн издания — бяха обединени в една структура. Правителството обяви решението за „стратегически важно за националните интереси“, което позволи фондацията да бъде извадена от антимонополен контрол и на практика блокира регулаторните проверки.
В резултат беше създадена централизирана система за разпространение на проправителствени послания, особено в регионите, където алтернативните източници на информация са ограничени. Именно там електоралната база на партията Fidesz остава най-стабилна. За значителна част от избирателите телевизията и регионалната преса оформят „единствения прозорец“ към политическия свят.
Бизнес, държава и медии
Реализацията на проекта се свързва с най-близкото обкръжение на премиера — бизнесмена Лоринц Месарош, приятел от детството на Орбан, и неговия зет Ищван Тиборц. Според журналистически разследвания компании, свързани с тях, са получили държавни поръчки на стойност милиарди евро, което е осигурило финансовата основа за изграждането на медийната империя.
Така се формира модел, при който държавни средства косвено подкрепят структура, контролирана от частни лица, лоялни към властта. Допълнителен инструмент е неравномерното разпределение на държавната реклама — значителна част от нея се насочва към проправителствени медии, подкопавайки финансовата устойчивост на независимите редакции.
През 2025 г. две унгарски медийни компании подадоха жалба до Европейската комисия, обвинявайки правителството, че е предоставило над 1 млрд. евро непряка държавна помощ на лоялни медии в периода 2015–2023 г.
Натиск и трансформация на независимите медии
През последните години няколко влиятелни независими платформи загубиха позиции. През 2020 г. един от най-големите новинарски портали в страната — Index.hu — промени структурата си на собственост след финансови затруднения, което повлия на редакционната му независимост. През 2021 г. радиостанцията Klubrádió загуби ефирния си лиценз по решение на регулатора. В края на 2025 г. беше закрита и унгарската служба на Радио Свобода/Свободна Европа (Szabad Európa).
Правозащитни организации нееднократно изразиха тревога. През 2024 г. Human Rights Watch говори за „систематични нарушения“ на медийната свобода, а през 2025 г. International Press Institute и Committee to Protect Journalists отбелязаха атмосфера на натиск, кампании за дискредитиране и рискове, свързани със законодателни инициативи относно „чуждестранното влияние“.
Изборите и достъпът до алтернатива
За европейската аудитория унгарската ситуация е показателна: през 2026 г. залогът не е само разпределението на парламентарните мандати, а и достъпът на избирателите до алтернативни гледни точки. Ако значителна част от обществото ежедневно получава информация от източници, възпроизвеждащи една-единствена политическа линия, въпросът за свободния и информиран избор става спорен.
Система, в която държавните поръчки, рекламните потоци и политическата лоялност се преплитат с медиен контрол, създава модел на управление, при който информацията се превръща в стратегически ресурс за задържане на властта. Именно този модел може да се окаже решаващ фактор на изборите през 2026 г. в Унгария — с последици не само за вътрешната политика на страната, но и за по-широкия европейски дебат относно стандартите на демокрацията и свободата на медиите.
Вашият коментар