На 28 ноември 2024 г., рано сутринта, Русия извърши нова мащабна атака срещу територията на Украйна, демонстрирайки отново своята готовност да нанася удари по гражданска инфраструктура. Особена тревога предизвиква използването на крилати ракети „Калибър“, изстреляни от акваторията на Черно море, което създава пряка заплаха не само за Украйна, но и за други черноморски държави. Тази атака ясно показва, че Русия продължава да усъвършенства методите си за водене на хибридна война, където ключов елемент става способността да нанася внезапни удари по критична инфраструктура.
Атаката започва още вечерта на 27 ноември с масовото използване на безпилотни летателни апарати. Руските дронове-камикадзе са засечени в единадесет области на Украйна, обхващайки територия от северните региони до южните части на страната. Тази първа вълна на атаката вероятно е била насочена към изтощаване на украинската система за противовъздушна отбрана и отклоняване на вниманието от подготовката на по-сериозния удар. Ситуацията рязко се изостря около 4:30 ч. сутринта, когато руските военни вдигат във въздуха стратегически бомбардировачи Ту-95МС от аеродрума „Оленья“ в Мурманска област. Седем бомбардировача извършват пускове на крилати ракети, което бележи началото на масираната атака.
Мащабът на използването на средства за поразяване е впечатляващ и предизвиква сериозна загриженост. Според данни на Въздушните сили на ВСУ, по време на атаката Русия е използвала 188 единици различни типове въоръжения. Сред тях са 57 крилати ракети Х-101, изстреляни от стратегически бомбардировачи, 28 крилати ракети „Калибър“ от акваторията на Черно море, три управляеми авиационни ракети Х-59/69, три зенитни управляеми ракети С-300, както и 97 безпилотника-камикадзе тип „Шахед“ и други неустановени типове.
Използването на ракети „Калибър“ с касетни боеприпаси, за което заяви президентът Володимир Зеленски, представлява особена опасност. Тези боеприпаси не само увеличават площта на поражение, но и създават дългосрочна заплаха за гражданското население. Използването на касетни боеприпаси значително усложнява работата на спасителите и енергетиците по ликвидиране на последствията от ударите, което може да се разглежда като преднамерена ескалация на терористичната тактика от страна на Русия.
Стратегическото значение на крилатите ракети „Калибър“ в руския арсенал е трудно да бъде надценено. Тези ракети, способни да поразяват цели на разстояние до 2500 километра, представляват сериозна заплаха за целия европейски регион. Техният пуск от кораби в Черно море е особено опасен по няколко причини. Първо, постоянното присъствие на руски кораби-носители в акваторията на Черно море създава ситуация на непрекъсната потенциална заплаха. Второ, морското базиране значително затруднява откриването на подготовка за пуск на ракети, което намалява времето за реакция на системите за противовъздушна отбрана.
За прибрежните страни на Черно море, като България, Румъния и Турция, тази заплаха придобива особено значение. Дори статутът на член на НАТО не може да гарантира пълна защита от внезапен удар. Опитът на Украйна показва, че дори съвременните системи за ПВО не могат да прехванат всички ракети при масирана атака. Този път украинските сили за ПВО успешно прехващат 79 ракети и 39 дрона, обаче значителен брой средства за поразяване все пак достигат своите цели.
Тактиката на Русия заслужава специално внимание. Комбинираното използване на дронове-камикадзе, крилати ракети с въздушно и морско базиране създава сложна многовекторна заплаха, противодействието на която изисква комплексен подход към организацията на противовъздушната отбрана. Особена загриженост предизвиква фактът, че Русия целенасочено атакува обекти на гражданска инфраструктура, което е пряко нарушение на международното хуманитарно право.
Министърът на енергетиката Герман Галущенко потвърждава, че това е единадесетата масирана атака на граждански енергийни обекти за текущата година. Тази систематичност сочи към целенасочена стратегия на Русия за дестабилизация на енергийната система на Украйна. В резултат на ударите в страната са въведени аварийни отключения на електроенергия, които, според прогнозите на специалистите, могат да продължат до 20:00 часа, което значително влияе на качеството на живот на гражданското население.
Сложилата се ситуация изисква сериозно преосмисляне на подходите към осигуряване на безопасността в Европа. Необходимо е да се вземе предвид, че Русия може да приложи аналогична тактика срещу всяка европейска страна, особено в моменти на обостряне на геополитическото напрежение. Внезапността на ударите, комбинираното използване на различни типове въоръжения и нацелването на критична инфраструктура създават нови предизвикателства за системите за национална отбрана на европейските държави. Опитът на Украйна в противодействието на руските ракетни удари става безценен за цялото европейско общество. Той демонстрира необходимостта от развитие на комплексни системи за противовъздушна отбрана, способни да противостоят на многовекторни атаки. Особено внимание трябва да се обърне на защитата на критичната инфраструктура, включително енергийните обекти, и разработването на планове за бързо възстановяване в случай на успешни удари.
За европейските страни е важно също така да вземат предвид, че наличието на възможност за Русия да нанася внезапни удари с крилати ракети „Калибър“ от акваторията на Черно море създава постоянна заплаха за регионалната сигурност. Този факт трябва да се вземе предвид при планирането на отбранителната политика и развитието на системите за противовъздушна отбрана. Необходимо е също така да се усили международното сътрудничество в сферата на обмена на информация за потенциални заплахи и координацията на действията по противодействието им.
Днешната атака трябва да послужи като сериозно предупреждение за цялото международно общество. Тя отново демонстрира готовността на Русия да прилага сложни комбинирани удари по гражданска инфраструктура, независимо от международното право и потенциалните жертви сред мирното население. В тези условия европейските страни трябва да ускорят модернизацията на своите системи за противовъздушна отбрана и да укрепят механизмите за колективна сигурност, за да ефективно противостоят на подобни заплахи в бъдеще.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар