, , ,

Магистралите: Кръвоносната система на българската икономика.

Магистралите играят ключова роля за икономическото развитие на всяка страна. България започна изграждането на своята магистрална мрежа през 1974 г., като за малко повече от половин век са пуснати в експлоатация около 900 км. Това означава, че средно на година се строят по 17 км. Ако темпото на строителство продължи със същите темпове, планираната магистрална мрежа може да не бъде завършена и през този век.

Бавното Строителство и Политическата Нестабилност

През последните години изграждането на магистралите в България върви мъчително бавно. Протестите на гражданите заради разбитите пътища станаха ежедневие, на което властите вече не обръщат внимание. Според данни на НСИ, за периода 2020 – 2024 г. в България са пуснати в експлоатация само 39 км магистрални участъци. За същия период в Румъния са открити над 217 км нови магистрални участъци, в Чехия – 188 км, а в Унгария – 123 км, според Евростат.

Цените за строителство също значително нараснаха, като увеличението е над два пъти. Основните причини за това са пандемията от коронавирус и войната в Украйна, които нарушиха веригите на доставки и доведоха до инфлация. Заплатите на работниците също се увеличиха, което допълнително забави строителството. Политическата нестабилност в България, с 7 правителства за три години, също усложни ситуацията.

Липса на Нови Планове и Финансиране

Докато България няма планове за пускане на нови магистрални участъци през тази и следващата година и се готви за поредните предсрочни парламентарни избори през април, съседна Румъния планира да въведе в експлоатация рекордните 250 км нови скоростни пътища през 2026 г.

Държавата дължи над 1 млрд. евро на строителните фирми, което води до замразяване на проекти като скоростния път Видин – Монтана и спиране на изграждането на първия лот на магистралата Русе – Велико Търново (133 км). Напредъкът по магистрала “Хемус” (София – Варна) също е минимален. Въпреки наличието на готови проекти за още 900 км магистрали, при сегашното темпо на строителство, те вероятно няма да бъдат завършени през този век.

Предизвикателства и Решения

България успя да удвои магистралната си мрежа в периода 2007 – 2025 г. благодарение на европейските фондове. Към края на миналата година страната разполага с 875 км магистрали. Сред тях са завършените магистрали “Европа” (София – ГКПП “Калотина”), “Тракия” (София – Бургас) и “Марица” (Пловдив – ГКПП “Капитан Андреево”). Остава изграждането на липсващите 30 км от магистрала “Струма” през Кресненското дефиле, което не се очаква да бъде завършено до края на 2030 г.

Северна България няма нито една завършена магистрала по направлението изток – запад, а в южната част на страната магистралната мрежа е значително по-развита. Пътният експерт инж. Ясен Ишев подчертава, че пътностроителните фирми в България нямат достатъчен капацитет и ресурси за изграждане на магистралите. Това води до високи цени и забавяне на проектите.

Пример за това е прогнозната цена на последния участък от магистралата “Русе – Велико Търново”, която достигна 25 млн. евро/км без ДДС. Инфлацията и други фактори също допринасят за повишаването на разходите. Пътната агенция мълчи относно точните суми, изразходвани за последните проекти, което създава допълнителни съмнения и недоверие сред обществото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми