Две трети от българите критикуват правосъдието, като повече от един на трима го оценява като “много лошо”. Според тях основната причина е намесата на политическата власт.
Данните са от допитване на Евробарометър сред 27-те страни от ЕС, разпространено през юни. В очакване на тазгодишния Доклад за върховенството на правото в ЕС, “Дневник” анализира отговорите от анкетата на българи и европейци от по-рано тази година.
Сред петте възможни отговора (включително “Не знам” или без отговор):
Над една трета (34%) в България са избрали “много лошо” за оценка на независимостта на съдилищата и съдиите.
Други 31% са казали “доста лошо”.
Над една пета (22%) смятат, че правосъдието е “общо взето добро”.
Само 2% смятат, че съдиите са “много добри” в дейността си.
Сравнението със средното за ЕС показва значителни различия – близо два пъти повече са тези, които дават положителна оценка, и над пет пъти са тези, които казват, че съдилищата им са много добри.
В Европа недоволните също посочват политическата намеса като основен източник на зависимост, следвана от икономически или други специфични интереси. На трето място е ниският статут на съдиите в обществото.
Отново българските отговори са по-категорични:
62% смятат, че има намеса и натиск от управляващи и политици (+11 п.п. над средното за ЕС).
56% посочват намеса или натиск от икономически или други специфични интереси (+16 п.п.).
40% смятат, че ниският статут на съдиите (+15 п.п.) не гарантира тяхната независимост.
Проучването показва, че става дума най-вече за възприятия, а не за лични впечатления от контакти със съдебната система. На въпрос дали през последните две години са били част от някакъв спор, стигнал до съда, 92% от българите и 93% от европейците са отговорили с “Не”.
Допитването по телефона на Ipsos European Public Affairs сред повече от 29 хиляди европейци е от втората половина на февруари и показва промени спрямо януари 2023 г. В България:
Делът на смятащите, че съдебната система е в добро състояние, е намалял с 6 п.п.
Групата с най-лоша оценка е нараснала със 7 п.п.
Убедените, че намесата на властта е основна причина за слабата съдебна система, са се увеличили с 9 п.п. за година.
С 7 п.п. са се увеличили тези, които смятат, че статутът на съдиите не помага за тяхната независимост.
Социално-демографският анализ на всички анкетирани разкрива интересни тенденции:
Пол: Мъжете (14%) са малко по-склонни от жените (11%) да оценят независимостта на съдилищата и съдиите като “много лоши”.
Възраст: Младите респонденти са по-склонни да дадат положителна оценка за независимостта на съдилищата и съдиите. 56% от тези на възраст 15-24 години смятат, че съдебната система е независима, в сравнение с 50% от тези на възраст 40-54 години и 51% от тези на 55 или повече години.
Образование: Колкото по-дълго респондентите са останали в образователната система, толкова по-вероятно е да оценят независимостта на съдилищата и съдиите като добра. 55% от завършилите образование на 20 и повече години споделят това мнение в сравнение с 46% от приключилите образованието си до 15-годишна възраст.
Професия: Служителите (58%) са най-вероятно да оценят независимостта на съдилищата и съдиите в тяхната страна като добра, особено в сравнение с работници на ръчен труд (44%).
