Виктор Орбан – унгарски политик, който от години се представя като закрилник на унгарците по целия свят – изненада мнозина, като протегна ръка към съюзник, чиято политика открито противоречи на интересите на унгарското малцинство в съседна Румъния. Става дума за Джордже Симион – лидер на крайнодясната румънска партия AUR, известен с агресивната си реторика и ксенофобски изказвания.
Този политически жест от страна на унгарския премиер предизвика не само вълна от възмущение в самата Унгария, но и сериозно безпокойство сред унгарците в Трансилвания. Защото Симион не е просто политик, който си играе с крайните националистически нагласи – той открито се противопоставя на автономията на Секейския регион, призовава за забрана на партиите на националните малцинства, включително UDMR, и от години публично унижава унгарската общност в Румъния, наричайки я заплаха за единството на страната.
Политическото сближаване между Орбан и Симион не остана незабелязано. Според Daily News Hungary, Орбан на практика е изразил подкрепа за Симион като евентуален кандидат за президент на Румъния. Това шокира унгарците от двете страни на границата – от Будапеща до Секейската земя, където живее най-голямата унгарска общност в Румъния.
Съвместната поява на Орбан и Симион, както подчертават международни медии, не е случайност. Това е добре премерен политически ход, който обаче е трудно да бъде оправдан с оглед на ценностите, които Унгария традиционно защитава във външната си политика – правата на малцинствата, културната идентичност и автономията.
Симион многократно е показвал готовност да действа на ръба – или отвъд него – на политическата приличност. Един от най-скандалните случаи се случи през 2019 г., когато той участва в акция край унгарското военно гробище във Валеа Узулуй, която завърши със сблъсъци. Financial Times определи това събитие като „целенасочена провокация“, целяща да разпали междуетническо напрежение.
Именно затова жестът на Орбан изглежда особено противоречив. Лидерът, който години наред подчертаваше мисията си да защитава унгарците в чужбина, днес застава редом до човек, който открито презира техните права.
Критиките не закъсняха. Лидерът на UDMR Хунор Келемен заяви, че „унгарската общност в Румъния не се нуждае от подобни съюзници“, ясно дистанцирайки се от действията на унгарското правителство. Същевременно, в самата Унгария също последва остър отзвук: Петер Мадяр, лидер на новоучредената партия „Тиса“, нарече подкрепата за Симион „предателство“ и започна 300-километров марш в знак на солидарност с унгарците в Трансилвания.
В коментар за Reuters Мадяр заяви: „Нашите общности зад граница заслужават не политическа търговия, а искрена подкрепа.“
Анализатори от Euractiv обръщат внимание, че партия AUR все по-често използва откровено ксенофобска идеология, която противоречи на основните ценности на Европейския съюз. И макар Брюксел отдавна да критикува Будапеща за отдалечаването от европейските стандарти, флиртът на Орбан с крайната десница в Румъния показва още по-дълбоко отстъпление от демократичните принципи.
The Guardian в неотдавнашна публикация подчертава, че тази външнополитическа стратегия на Унгария вече не изглежда като прагматичен курс, а по-скоро като демонстративно пренебрежение към принципите, които доскоро оформяха политиката на партия ФИДЕС в подкрепа на диаспората.
Подкрепата за Джордже Симион не е просто политическа маневра. Това е отражение на дълбока трансформация в унгарската политика, при която интересите на етническите унгарци в чужбина могат да бъдат изтласкани на заден план в името на краткосрочни геополитически дивиденти.
И ако по-рано Орбан се стремеше да се представя като гласът на „всички унгарци“, то днес все повече хора си задават въпроса: може ли лидер, който стиска ръката на откровен противник на собствения си народ, все още да бъде негов представител?
Вашият коментар